1 ا حتَفَظَ الفِلِسْطِيُّونَ بِصُنْدُوقِ الله فِي أرْضِهِمْ أحَدَ عَشَرَ شَهراً.

Господният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца;

2 و َبَعدَ ذَلِكَ دَعُوا كَهَنَتَهُمْ وَسَحَرَتَهُمْ وَسَألُوهُمْ: «ماذا يَنبَغِي عَلَينا أنْ نَفعَلَ بِصُنْدُوقِ اللهِ ؟ أشِيرُوا عَلَينا كَيفَ نُعِيدُ الصُّنْدُوقَ إلَى مَكانِهِ.»

и тогава филистимците повикаха жреците и чародеите и казаха: Що да сторим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?

3 ف َأجابَ الكَهَنَةُ وَالسَّحَرَةُ: «إنْ أرَدتُمْ أنْ تُرسِلُوا صُنْدُوقَ إلَهِ إسْرائِيلَ، فَلا تُرسِلُوهُ فارِغاً. بَلْ قَدِّمُوا عَطايا لإلَهِ إسْرائِيلَ، حِينَئِذٍ سَتُشفَوْنَ. حِينَ تَعْمَلُونَ هَذا، سَتَعْرِفُونَ لِماذا يَسْتَمِرُّ اللهُ فِي ضَرْبِكُمْ.»

А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременно му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете, и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.

4 ف َسَألَ الفِلِسْطِيُّونَ: «أيُّ نَوعٍ مِنَ العَطايا يَنبَغِي أنْ نُقَدِّمَ؟» فَأجابَ الكَهَنَةُ وَالسَّحَرَةُ: «قَدِّمُوا خَمسَةَ نَماذِجَ ذَهَبِيَّةً تُشبِهُ الأورامَ، وَخَمسَةَ نَماذِجَ ذَهَبِيَّةٍ تُشبِهُ الفِئرانَ. فَقَدْ عانَيتُمْ أنتُمْ وَقادَتُكُمْ مِنَ الأورامَ وَالفِئرانَ.

И казаха: Какъв принос за престъпление трябва да му отдадем? А те рекоха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, <според> числото на филистимските началници; защото същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.

5 ف اصنَعُوا نَماذِجَ أورامٍ وَنَماذِجَ فِئرانٍ كَتِلكَ الَّتِي تَجُولُ فِي مَدِينَتِنا. وَمَجَّدُوا إلَهَ إسْرائِيلَ. فَلَعَلَّهُ يَتَوَقَّفُ عَنْ مُعاقَبَتِكُمْ أنتُمْ وَآلِهَتِكُمْ وَأرْضِكُمْ.

Затова, да направите подобия на хемороидите си, и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и да отдадете слава на Израилевия Бог, та дано би олекчил ръката Си над вас, над боговете ви, и над земята ви.

6 و َلا تُعانِدُوا كَما فَعَلَ فِرعَوْنُ وَالمِصرِيُّونَ، فَعاقَبَهُمُ اللهُ. وَبَعدَ ذَلِكَ اضطُرَّ المِصْرِيُّونَ إلَى إطلاقِ سَراحِهِمْ مِنْ مِصْرَ.

Защо, прочее, закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса всред тях, те не пуснаха ли людете да си отидат, и те тръгнаха?

7 « اصنَعُوا عَرَبَةً جَدِيدَةً، وَأحضِرُوا بَقَرَتَينِ وَلَدَتا عِجلَينِ حَديثاً، وَلَمْ يَسبِقْ لَهُما أنْ عَمِلَتا فِي الحُقُولِ. اربِطُوا البَقَرَتَينِ إلَى العَرَبَةِ لِجَرِّها. ثُمَّ خُذُوا العِجلَيْنِ إلَى الحَظِيرَةِ، وَلا تُبقُوهُما مَعَ أُمَّيهِما.

И тъй сега, вземете си една нова кола, та я пригответе, <вземете> и две дойни крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телците им <вземете> отподир тях и върнете ги у дома.

8 و َضَعُوا صُنْدُوقَ اللهِ عَلَى العَرَبَةِ ثُمَّ ضَعُوا النَّماذِجَ الذَّهَبِيَّةَ فِي صُنْدُوقٍ بِالقُرْبِ مِنْهُ. فَالنَّماذِجُ الذَّهَبِيَّةُ هِيَ عَطاياكُمْ إلَى اللهِ لِكَي يَغفِرَ خَطاياكُمْ. فَأرسِلُوا العَرَبَةَ وَما عَلَيها فِي طَرِيقِها.

Тогава вземете Господния ковчег та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчежец от страната му; и изпратете го да иде.

9 و َراقِبُوا العَرَبَةَ. فَإنِ اتَّجَهَتِ البَقَرَتانِ إلَى بَيْتَ شَمْسَ فِي أرْضِ إسْرائِيلَ، يَكُونُ اللهُ هُوَ مَنِ ابْتَلانا بِهَذا المَرَضِ الشَّدِيدِ. أمّا إذا لَمْ تَذهَبا مُباشَرَةً إلَى بَيتَ شَمسَ، حِينَئِذٍ، نَعلَمُ أنَّ ما حَدَثَ لَنا لَمْ يَكُنْ عِقاباً مِنَ اللهِ، بَلْ هُوَ حَدَثٌ طَبيعِيٌّ.»

И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно.

10 ف فَعَلَ الرِّجالُ ذَلِكَ. وَجَدُوا بَقَرَتَينِ وَلَدَتا عِجلَينِ حَدِيثاً، فَرَبَطُوا البَقَرَتَينِ بِالعَرَبَةِ، وَأرسَلُوا العِجلَينِ إلَى الحَظيرَةِ.

И мъжете сториха така: взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома.

11 ث ُمَّ وَضَعَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ اللهِ عَلَى العَرَبَةِ، وَوَضَعُوا الصُّنْدُوقِ الَّذِي يَحْتَوِي عَلَى النَّماذِجِ الذَّهَبِيَّةِ لِلأورامِ وَالفِئْرانِ إلَى جانِبِهِ.

И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежеца със златните мишки и подобията на хемороидите си.

12 ف اتَّجَهَتِ البَقَرَتانِ إلَى بَيْتَ شَمْسَ مُباشَرَةً. وَظَلَّتِ البَقَرَتانِ عَلَى الطَّرِيقِ تَسِيرانِ فِي خَطٍّ مُستَقِيمٍ دُونَ أنْ تَحِيدا يَمِيناً أوْ شِمالاً. وَكانَتا تُصْدِرانِ خُواراً طَوالَ الطَّرِيقِ. وَتَبِعَ حُكّامُ الفِلِسْطِيِّينَ البَقَرَتَينِ إلَى حُدُودِ مَدِينَةِ بَيْتَ شَمْسَ.

И кравите се отправиха по пътя направо за Витсемес; все по друма вървяха, и ревяха, като отиваха, без да се обръщат ни на дясно, ни на ляво; а филистимските началници идеха подир тях до границата на Ветсемес.

13 و َكانَ سُكّانُ مَدِينَةِ بَيْتَ شَمْسَ يَحصُدُونَ الحُبُوبَ فِي الوادِي. فَلَمّا رَفَعُوا أنظارَهُمْ، رَأَوْا الصُّنْدُوقَ. فَفَرِحُوا بِرُؤيَتِهِ، وَرَكَضُوا لِكَي يُحضِرُوهُ.

А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като подигнаха очи, видяха ковчега, и като го видяха, зарадваха се.

14 ف َوَصَلَتِ العَرَبَةُ إلَى حَقلِ رَجُلٍ اسْمُهُ يَشُوعُ البَيتَ شَمسِيِّ، وَتَوَقَّفَتْ هُناكَ عِندَ صَخرَةٍ كَبِيرَةٍ. فَكَسَرَ سُكّانُ بَيتَ شَمسَ العَرَبَةَ وَقَدَّمُوا البَقَرَتَينِ ذَبِيْحَةً للهِ.

И колата влезе в нивата на Исуса ветсемесеца та застана там, гдето имаше голям камък; и нацепиха дървата на колата, та принесоха кравите във всеизгаряне Господу.

15 و َكانَ الَّلاوِيُّونَ قَدْ أنْزَلُوا صُنْدُوقَ اللهِ وَالصُّنْدُوقَ الَّذِي يَحتَوِي عَلَى النَّماذِجِ الذَّهَبِيَّةِ، وَوَضَعُوهُما عَلَى الصَّخرَةِ الكَبِيرَةِ. بَعْدَ ذَلِكَ، وَطَوالَ ذَلِكَ اليَومِ، قَدَّمَ أهلُ بَيتَ شَمْسَ ذَبائِحَ وَتَقْدِماتٍ للهِ.

Тогава левитите снеха Господния ковчег и ковчежеца, който беше с него, в който бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертвуваха жертви Господу.

16 و َشاهَدَ حُكّامُ الفِلِسْطِيِّينَ الخَمسَةُ ما فَعَلَهُ أهلُ بَيْتَ شَمْسَ، ثُمَّ رَجِعُوا إلَى عَقْرُونَ فِي ذَلِكَ اليَومِ.

А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.

17 و َهَكَذا أرسَلَ الفِلِسْطِيُّونَ نَماذِجَ ذَهَبِيَّةً لِأورامٍ إلَى اللهِ لِلتَّكفيرِ عَنْ خَطاياهُمْ. فَأرسَلُوا نَمُوذَجاً ذَهَبِيّاً واحِداً لِوَرَمٍ عَنْ كُلِّ مَدِينَةٍ مِنَ المُدُنِ الفِلِسْطِيِّةِ: أشدُودَ، وَغَزَّةَ، وَأشقَلُونَ، وَجَتَّ، وَعَقرُونَ.

А златните хемороиди, които филистимците отдадоха Господу в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон;

18 و َأرسَلَ الفِلِسْطِيُّونَ أيضاً نَماذِجَ ذَهَبِيَّةً لِفِئرانٍ. وَكانَ عَدَدُ الفِئرانِ الذَّهَبِيَّةِ مُماثِلاً لِعَدَدِ المُدُنِ التّابِعَةِ لِلحُكّامِ الفِلِسْطِيِّينَ الخَمسَةِ. وَهِيَ مُدُنٌ مُسَوَّرَةٌ. وَلِكُلٍّ مِنها قُرَى مُحِيطَةٌ بِها. وَقَدْ وَضَعَ أهلُ بَيتَ شَمسَ صُنْدُوقَ اللهِ عَلَى صَخرَةٍ. وَمازالَتْ تِلكَ الصَّخرَةُ فِي حَقلِ يَشُوعَ البَيتَ شَمسِيِّ.

а златните мишки бяха< според> числото на всичките филистимски градове принадлежащи на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, дори до големия камък {Или: Авел.}, на който положиха Господния ковчег, - <камък, който стои> до днес в нивата на Исуса ветсемесеца.

19 و َنَظَرَ أهلُ بَيْتَ شَمْسَ إلَى داخِلِ صُنْدُوقِ اللهِ. فَأماتَ اللهُ سَبعِينَ رَجُلاً مِنْ بَيتَ شَمسَ. فَصَرَخَ أهلُ بَيتَ شَمسَ لِأنَّ اللهَ عاقَبَهُمْ عِقاباً قاسِياً.

Но <Господ> порази ветсемеските мъже за гдето погледнаха в Господния ковчег, като порази от людете петдесет хиляди и седемдесет мъже; и людете плакаха, защото Господ порази людете с голямо изтребление.

20 ف َقالَ أهلُ بَيتَ شَمسَ: «أينَ نَجِدُ مَنْ يَتَوَلَّى أمرَ صُندُوقِ اللهِ المُقَدَّسِ؟ وَإلَى أينَ نُخرِجُ الصُّندُوقَ مِنْ وَسَطِنا؟»

И ветсемеските мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? и при кого да отиде Той от нас?

21 و َكانَ هُناكَ كاهِنٌ في قِرياتِ يَعارِيمَ. فَأرسَلَ أهلُ بَيْتَ شَمْسَ رُسُلاً لِسُكّانِ قِرْياتِ يَعارِيمَ. فَقالَ الرُّسُلُ: «أرْجَعَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ اللهِ ، فانزِلْ إلَينا وَخُذْهُ إلَى مَدِينَتِكَ.»

Сетне изпратиха вестители до кириатиаримските жители да кажат: Филистимците донесоха назад Господния ковчег; слезте и изкачете го при себе си.