1 إ لَيكَ أتُوقُ يا اللهُ تَوْقَ الغَزالِ إلَى جَدوَلِ ماءٍ بارِدٍ.

(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6: 33, 37. 25: 5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 ن َفسِي عَطشَى إلَى اللهِ، الإلَهِ الحَيِّ! فَمَتَى أذْهَبُ ثانِيَةً إلَى الهَيكَلِ لألتَقِي اللهَ؟

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 د ُمُوعِي صارَتْ طَعامِي الَّذِي أتَناوَلُهُ لَيلَ نَهارٍ، إذْ يَسألُونَنِي كُلَّ الوَقْتِ: «أينَ إلَهُكَ؟»

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

4 ي َنكَسِرُ قَلبِي حَينَ أتَذَكَّرُ ذَلِكَ. أتَذَكَّرُ مُرُورِي مٍنْ بَينِ الجُمُوعِ لأقُودَ المَوكِبَ إلَى بَيتِ اللهِ، وَأنا أسمَعُ تَسابِيحَ الفَرَحِ مِنْ جُمُوعِ الحُجّاجِ المُحتَفِلِينَ.

Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

5 ل ِماذا أنتِ حَزِينَةٌ وَمُضطَرِبَةٌ يا نَفسِي؟ ثِقِي بِاللهِ وَانْتَظِرِيهِ، لأنِّي سَأحمَدُهُ مِنْ جَدِيدٍ، فَفِي حَضرَتِهِ خَلاصِي.

Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

6 ن َفسِي كَئِيبَةٌ يا إلَهِي، لِذَلِكَ أتَذَكَّرَكَ مِنْ هَذا المَكانِ. مِنْ عَلَى هَذِهِ التَّلَّةِ الصَّغِيرَةِ، حَيثُ تَلتَقِي جِبالُ حَرْمُونَ بِأرْضِ نَهرِ الأُردُنِّ.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

7 م َوجَةً فِي إثرِ مَوجَةٍ تَختَلِطُ أصواتُها بِصَوتِ شَلّالاتِكَ، تَندَفِعُ تَيّاراتُكَ وَأمواجُكَ لِتَتَكَسَّرَ عَلَى رَأسِي.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

8 ل ِيُظهِرِ اللهُ مَحَبَّتَهُ نَهاراً لأُغَنِّي لَهُ لَيلاً، مُصَلِّياً لإلَهِ حَياتِي.

<Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

9 و َأقُولُ للهِ الَّذِي هُوَ صَخرَتِي: «لِماذا نَسِيتَنِي؟ لِماذا عَلَيَّ أنْ أتَحَمَّلَ قَسوَةَ عَدُوِّي؟»

Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 ي ُهِينُنِي خُصُومِي، وَعِظامِي يَسْحَقُونَ. يَسألُونَنِي كُلَّ الوَقْتِ: «أينَ إلَهُكَ؟»

Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 ل ِماذا أنتِ حَزِينَةٌ وَمُضطَرِبَةٌ يا نَفسِي؟ ثِقِي بِاللهِ، لأنِّي سَأحمَدُهُ مِنْ جَدِيدٍ، فَفِي حَضرَتِهِ خَلاصِي.

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.