1 و َبَعدَ أن تَمَّت هَذِهِ الأُمُورُ، جاءَ القادَةُ إلَيَّ وَقالُوا: «لِماذا لَمْ يَعْزِلِ الشَّعبُ وَالكَهَنَةُ وَاللّاوِيُّونَ أنفُسَهُمْ عَن شُعُوبِ الأرْضِ المُحِيطِينَ بِهِمْ مِنَ الكَنْعانِيِّينَ وَالحِثِيِّينَ وَالفِرزَّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ وَالعَمُّونِيِّينَ وَالمُوآبِيِّينَ وَالمَصرِيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ.

Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, <мерзостите> на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

2 ف َقَدْ أخَذُوا لأنفُسِهِمْ وَلأبنائِهِمْ زَوجاتٍ مِنهُمْ، فَخَلَطُوا النَّسلَ المُقَدَّسَ بِشُعُوبِ الأرْضِ المُحِيطَةِ. وَكانَ القادَةُ وَالمَسؤولُونَ أوَّلَ النّاسِ فِي عَدَمِ أمانَتِهِمْ.»

защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

3 ف َلَّما سَمِعْتُ هَذا شَقَّقتُ ثَوبِي وَرِدائِي. وَنَتَّفتُ شَعرَ رَأسِي وَلِحيَتِي، وَجَلَسْتُ مَذهُولاً وَمُكْتَئِباً جِدّاً.

И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

4 ث ُمَّ جاءَ إلَيَّ كُلُّ النّاسِ الَّذِينَ يَخافُونَ كَلِماتِ إلَهَ إسْرائِيلَ. كانُوا خائِفِينَ لأنَّ الشَّعبَ الَّذِي عادَ مِنَ السَّبيِ كانَ غَيرَ أمِينٍ للهِ. وَجَلَستُ مَذهُولاً حَتَّى وَقتِ تَقدِيمِ الذَّبِيحَةِ المَسائِيَّةِ.

Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.

5 و َعِندَ وَقتِ الذَّبِيحَةِ، قُمتُ مِنْ حَيثُ كُنتُ أجلِسُ فِي عارِي، وَمَزَّقتُ ثَوبِي وَرِدائِي وَرَكَعتُ عَلَى رُكبَتَيَّ، وَمَدَدتُ يَدَيَّ لإلَهِي ،

А във <време> <на> вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

6 و َقُلتُ: «إنَنِي أخجَلُ أنْ أرْفَعَ عَينَيَّ إلَيكَ يا إلَهِي. فَقَد تَكاثَرَتْ آثامُنا حَتَّى إنَّها عَلَتْ وَغَطَّتْ رُؤوسَنا، وَارتَفَعَ ذَنبُنا إلَى السَّماواتِ.

Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

7 و َمُنذُ أيّامِ آبائِنا إثمُنا عَظِيمٌ. وَبِسَبَبِ خَطايانا، جاءَ مُلُوكٌ أجانِبُ، وَعاقَبُوا مُلُوكَنا وَكَهَنَتَنا بِالسَّيفِ وَالسَّبي وَالنَّهبِ وَالإذلالِ كَما هُوَ الحالُ اليَومَ.

От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,

8 « وَالآنَ، وَمُنذُ فَترَةٍ قَصِيرَةٍ أظهَرَ لَنا إلَهُنا رَأفَتَهُ، فَسَمَحَ لِبَعضِنا بِأن يَنجُوا مِنَ السَّبيِ، وَوَفَّرَ لَنا مَكاناً آمِناً فِي مَكانِهِ المُقَدَّسِ، لِكَي يُعطِينا رَجاءً وَفَرَحاً جَدِيدَينَ، وَيَمنَحَنا حَياةً جَدِيدَةً فِي عُبُودِيَّتِنا.

И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

9 ف َنَحنُ مُستَعبَدُونَ، لَكِنَّ إلَهَنا لَمْ يَترُكنا فِي عُبُودِيَّتِنا. وَقَد أظهَرَ لَنا مَحَبَّتَهُ الأمِينَةَ أمامَ مُلُوكِ فارِسَ، بِإعطائِنا حَياةً جَدِيدَةً حَتَّى نُقِيمَ هَيكَلَ إلَهِنا وَنُرَمِّمَ أنقاضَهُ، وَبِإعطائِنا سُورَ حِمايَةٍ فِي يَهُوذا وَمَدينَةِ القُدْسِ.

Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

10 « لَكِن ماذا يُمكُنُنا أن نَقُولَ الآنَ يا إلَهَنا بَعدَ هَذا؟ فَقَد تَجاهَلنا وَصاياكَ

Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,

11 ا لَّتِي أعطَيتَنا إيّاها بِواسِطَةِ عَبِيدِكَ الأنبِياءِ عِندَما قُلْتَ: ‹إنَّ الأرْضَ الَّتِي سَتَدخُلُونَها لِتَمتَلِكُوها هِيَ أرْضٌ مُلَوَّثَةٌ بِشُرُورِ النّاسِ السّاكِنِينَ فِيها. فَقَد تَلَوَّثَتِ الأرْضُ بِشُرُورِهِمِ الَّتِي مَلأُوا بِها الأرْضَ مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها.

които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

12 ل ِذَلِكَ لا تُزَوِّجُوا بَناتِكُمْ مِنْ بَنِيهِمْ، وَلا بَنِيكُمْ مِنْ بَناتِهِمْ، وَلا تَطلُبُوا ما يَطلُبُونَهُ مِنَ ازدِهارٍ وَنَجاحٍ، لِكَيّ تَتَقَوَوْا وَتَتَمَتَّعُوا بِخَيراتِ الأرْضِ، وَتُوَرِّثُوها لأبنائِكُمْ إلَى الأبَدِ.›

сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.

13 « وَبَعدَ كُلِّ ما حَلَّ بِنا بِسَبَبِ أعمالِنا الشِّرِيرَةِ وَذَنبِنا العَظِيمِ، وَرَغمَ أنَّكَ عاقَبتَنا يا إلَهَنا بِأقَلَّ مِمّا يَستَحِقُّ إثمُنا، وَأبقَيتَ لَنا هَذِهِ المَجمُوعَةَ مِنَ النّاجِينَ،

А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

14 ف َهَل نَعُودُ وَنَكسِرُ وَصاياكَ وَنَتَزاوَجَ مَعَ الشُّعُوبِ الَّتِي تَفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ الكَرِيهَةَ؟ أفَلا تَسخَطُ عَلَينا كَي تُفنِينا، حَتَّى لا تَبْقَى بَقِيَّةٌ تَنجُو مِنَ الدَّينُونَةِ؟

трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете <предадени> на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

15 ي ا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ، أنتَ إلَهٌ عادِلٌ! فَقَد أبقَيتَ مِنّا جَماعَةً ناجِيَةً إلَى هَذا اليَومِ. وَها نَحنُ نَقِفُ فِي حَضْرَتِكَ بِذُنُوبِنا. وَمَنْ هُمْ مِثلُنا، لا يَستَحِقُّونَ الوُقُوفَ فِي حَضْرَتِكَ.»

Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.