1 و َفِي تِلْكَ الأيّامِ اجتَمَعَ حَشْدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ ثانِيَةً، وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ شَيءٌ لِيَأكُلُوهُ. فَاسْتَدْعَى يَسُوعُ تَلامِيذَهُ وَقالَ لَهُمْ:

През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

2 « إنَّنِي أُشفِقُ عَلَى هَؤُلاءِ النّاسِ، فَهُمْ مَعِي مُنذُ ثَلاثَةِ أيّامٍ وَلا شَيءَ مَعَهُمْ لِيَأكُلُوا

Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

3 و َإنْ أرسَلْتُهُمْ إلَى بُيُوتِهِمْ جَوعَى، فَسَيُغْمَىْ عَلَيهِمْ فِي الطَّرِيقِ. لِأنَّ بَعضَهُمْ جاءَ مِنْ أمكِنَةٍ بَعِيدَةٍ.»

и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

4 ف َأجابَهُ تَلامِيذُهُ: «وَأينَ نَستَطِيعُ أنْ نَجِدَ طَعاماً كافِياً لِكُلِّ هَؤُلاءِ فِي هَذا المَكانِ المُقفِرِ.»

И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

5 ف َسَألَهُمْ: «كَمْ رَغِيفاً لَدَيكُمْ؟» فَقالُوا: «سَبعَةُ أرغِفَةٍ.»

И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

6 ف َأمَرَ يَسُوعُ النّاسَ بِالجُلُوسِ عَلَى الأرْضِ، وَأخَذَ الأرغِفَةَ السَّبْعَةَ، وَشَكَرَ، وَقَسَّمَ الأرغِفَةَ وَأعطَى تَلاميذَهَ لِيُوَزِّعُوها عَلَى النّاسِ، فَوَزَّعُوها عَلَى الجَمِيعِ.

И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

7 و َكانَ مَعَهُمْ بَعْضُ السَّمَكِ الصَّغِيرِ أيضاً، فَشَكَرَ، وَأمَرَ تَلامِيذَهُ بِأنْ يُوَزِّعُوها.

Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 ف َأكَلَ الجَمِيعُ وَشَبِعُوا، ثُمَّ جَمَعُوا سَبْعَ سِلالٍ مِنْ كِسَرِ الطَّعامِ.

И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

9 و َقَدْ كانَ عَدَدُ الَّذينَ أكَلوا نَحْوَ أربَعَةِ آلافِ شَخصٍ. ثُمَّ صَرَفَهُمْ يَسُوعُ،

А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

10 و َصَعِدَ إلَى القارِبِ مَعَ تَلامِيذِهِ وَجاءَ إلَى مِنْطَقَةِ دَلْمانُوثَةَ. الفِرِّيسِيُّونَ يَمتَحِنُونَ يَسُوع

И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

11 و َجاءَ الفِرِّيسِيُّونَ وَابتَدَأُوا يُحاوِرُونَهُ. وَطَلَبُوا مِنْهُ بُرهاناً مِنَ السَّماءِ لِيَمتَحِنوهُ.

И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 ف َتَنَهَّدَ يَسُوعُ بِعُمْقٍ، وَقالَ لَهُمْ: «لِماذا يَطلُبُ هَذا الجِيلُ بُرهاناً لِكَيْ يؤمِنَ؟ أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، لَنْ يُعطَى بُرهانٌ لِهَذا الجِيلِ.»

А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

13 ث ُمَّ تَرَكَهُمْ يَسُوعُ وَصَعِدَ فِي القارِبِ، وَاتَّجَهَ إلَى الضِفَّةِ الأُخرَى مِنَ البُحَيرَةِ. يَسُوعُ يُحَذِّرُ مِنْ تَعليمِ اليَهُود

И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна.

14 و َنَسِيَ التَّلامِيذُ أنْ يُحضِرُوا خُبْزاً، وَلَمْ يَكُنْ مَعَهُمْ فِي القارِبِ إلّا رَغِيفٌ واحِدٌ.

Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

15 و َكانَ يَسُوعُ يُحَذِّرُهُمْ فَيَقولُ: «احذَرُوا وَاحتَرِسُوا مِنْ خَمِيرَةِ الفِرِّيسِيِّينَ وَخَمِيرَةِ هِيرُودُسَ.»

И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

16 ف َابتَدَأ التَّلامِيذُ يَقولُ أحَدُهُمْ لِلآخَرِ: «لَكِنْ لَيسَ لَدَينا خُبْزٌ!»

И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

17 ف َعَلِمَ يَسُوعُ وَقالَ لَهُمْ: «لِماذا تَتَحَدَّثُونَ حَولَ عَدَمِ وُجودِ خُبْزٍ؟ ألَمْ تُدرِكُوا وَتَفهَمُوا بَعْدُ؟ أمْ أنَّ قُلُوبَكُمْ قَدْ تَقَسَّتْ؟

А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

18 أ لَيسَ لَكُمْ عُيُونٌ؟ فَلِماذا لا تُبصِرُونَ؟ ألَيسَ لَكُمْ آذانٌ؟ فَلِماذا لا تَسمَعُونَ وَلا تَتَذكَّرُونَ؟

Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

19 ع ِندَما قَسَّمْتُ الأرغِفَةَ الخَمْسَةَ لِلخَمسَةِ آلافِ رَجُلٍ، كَمْ مِنَ السِّلالِ مَلأتُمْ مِنْ بَواقِي الطَّعامِ؟» قالُوا: «اثْنَتَي عَشْرَةَ سَلَّةً.»

Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

20 « وَكَمْ سَلَّةً مَلأتُمْ مِنَ البَواقِي عِندَما قَسَّمْتُ الأرغِفَةَ السَّبْعَةَ لِلأربَعَةِ آلافِ رَجُلٍ؟» قالُوا: «سَبْعُ سِلالٍ.»

И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

21 ف َقالَ لَهُمْ: «إذاً لِماذا لَمْ تَفهَموا بَعْدُ؟» يَسُوعُ يَشفِي أعمَى فِي بَيتِ صَيدا

И каза им: Не разбирате ли още?

22 ث ُمَّ جاءَ إلَى بَيتِ صَيدا، فَأحضَرَ إلَيهِ بَعْضُ النّاسِ رَجُلاً أعمَىً، وَتَوَسَّلُوا إلَيهِ أنْ يَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِ.

Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23 ف َأمْسَكَ يَسُوعُ بِيَدِ الأعمَى، وَأخَذَهُ إلَى خارِجِ البَلدَةِ. ثُمَّ تَفَلَ عَلَى عَينَيهِ، وَوَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِ، وَسَألَهُ: «هَلْ تَرَى شَيئاً الآنَ؟»

И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 ف َنَظَرَ الرَّجُلُ وَقالَ: «أرَى النّاسَ كَأشجارٍ تَمشِي.»

И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят.

25 ف َوَضَعَ يَسُوعُ يَدَيهِ عَلَى عَينَي الرَّجُلِ ثانِيَةً، فَفَتَحَ الرَّجُلُ عَينيهِ تَماماً، فَشُفِيَ وَأبصَرَ كَلَّ شَيءٍ بِوضُوحٍ.

После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

26 ف أرسَلَهُ يَسُوعُ إلَى بَيتِهِ وَقالَ لَهُ: «لا تَدخُلْ إلَى البَلْدَةِ.» بُطرُسُ يَعتَرِفُ بِأنَّ يَسُوعَ هُوَ المَسِيح

И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото,.

27 و َاتَّجَهَ يَسُوعُ وَتَلامِيذُهُ إلَى القُرَى الَّتي حَولَ قَيصَرِيَّةِ فِيلِبُّسَ، وَفِي الطَّرِيقِ سَألَهُمْ: «مَنْ يقُولُ النّاسُ إنِّي أنا؟»

И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

28 ف َأجابُوهُ: «يَقُولُ بَعضُهُمْ إنَّكَ يُوحَنّا المَعمَدانُ، وَآخَرُونَ إَنَّكَ إيلِيّا، وَآخَرُونَ إَنَّكَ نَبِيٌ كَباقي الأنبِياءِ.»

А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

29 ف َسَألَهُمْ: «وَأنتُمْ، مَنْ أنا فِي رَأيِكُمْ؟» فَأجابَهُ بُطرُسُ: «أنتَ هُوَ المَسِيحُ.»

Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30 أ مّا يَسُوعُ فَقَدْ حَذَّرَهُمْ مِنْ أنْ يُخبِرُوا أحَداً عَنْ هَويَّتِهِ. يَسُوعُ يُنبئُ باقتِرابِ مَوتِه

И заръча им никому да не казват за Него.

31 و َابتَدَأ يَسُوعُ يُعَلِّمُهُمْ أنَّ ابْنَ الإنسانِ يَنبَغِي أنْ يُعانِيَ أشياءَ كَثِيرَةً، وَأنْ يَرفُضَهُ الشُّيُوخُ وَكِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّريعَةِ. كَما يَنبَغِي أنْ يُقتَلَ وَيُقامَ بَعْدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ.

И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 أ خبَرَهُمْ هَذا بِكُلِّ صَراحَةٍ. أمّا بُطرُسُ فَقَدْ أخَذَ يَسُوعَ جانِباً وَابْتَدَأ يُوَبِّخُهُ!

И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри.

33 ف َالتَفَّتَ يَسُوعُ إلَى تَلامِيذِهِ وَقالَ مُوَبِّخاً بُطرُسَ: «ابتَعِدْ عَنِّي يا شَيطانُ! فَأنتَ لا تَهتَمُّ لِأُمُورِ اللهِ، بَلْ لِأُمُورِ البَشَرِ.»

А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34 ث ُمَّ دَعا إلَيهِ الجَمْعَ مَعَ تَلامِيذِهِ، وَقالَ لَهُمْ: «إنْ أرادَ أحَدٌ أنْ يَأتِيَ مَعِي، فَلا بُدَّ أنْ يُنكِرَ نَفسَهُ، وَأنْ يَرفَعَ الصَّلِيبَ المُعطَى لَهُ وَيَتبَعَنِي.

И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и <така> нека Ме следва.

35 ف َمَنْ يُرِيدُ أنْ يُخَلِّصَ حَياتَهُ، سَيَخسَرُها. أمّا مَنْ يَخسَرُ حَياتَهُ مِنْ أجلِي وَمِنْ أجلِ البِشارَةِ، فَسَيُخَلِّصُها.

Защото който иска да спаси живота {Или душата; <така и до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

36 ف َماذا يَنتَفِعُ الإنْسانُ لَو رَبِحَ العالَمَ كُلَّهُ، وَخَسِرَ نَفْسَهُ؟

Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37 و َماذا يَستَطِيعُ الإنسانُ أنْ يُقَدِّمَ لِيَستَرِدَّ حَياتَهُ؟

Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 ل ِأنَّ كُلَّ مَنْ يَخجَلُ بِي وَبِكَلامِي فِي هَذا الجِيلِ الفاسِقِ الخاطِئِ، سَيَخجَلُ بِهِ ابنُ الإنسانِ حِينَ يَأتي فِي مَجدِ أبيْهِ مَعَ مَلائِكَتِهِ المُقَدَّسِينَ.»

Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.