1 « وَهَذِهِ هِيَ الوَصايا وَالشَّرائِعُ وَالفَرائِضُ الَّتِي أمَرَنِي إلَهُكُمْ بِأنْ أُعَلِّمَكُمْ إيّاها، لِتَعمَلُوا بِها فِي الأرْضِ الَّتِي أنتُمْ عابِرُونَ إلَيها لِتَمتَلِكُوها.

А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,

2 ف َهَكَذا تَهابُونَ إلَهَكُمْ بِإطاعَةِ كُلِّ شَرائِعِهِ وَوَصاياهُ الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها أنتُمْ وَبَنُوكُمْ وَأحفادُكُمْ كُلَّ أيّامِ حَياتِكُمْ، فَتَعِيشُوا حَياةً طَوِيلَةً.

за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

3 ا سْمَعْ يا إسْرائِيلَ، وَاحرِصْ عَلَى إطاعَةِ هَذِهِ الشَّرائِعِ، فَتَنجَحَ وَتَتَكاثَرَ فِي الأرْضِ، إذْ وَعَدَ اللهُ ، إلهَ آبائِكُمْ، بِأنْ يُعطِيَكُمُ أرْضاً تَفيضُ لَبَناً وَعَسَلاً.

Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.

4 « اسْمَعْ يا إسْرائِيلَ، يهوه هُوَ إلَهُنا، يهوه وَحْدُهُ.

Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;

5 ف َتُحِبَّ إلَهَكَ بِكُلِّ قَلبِكَ، وَبِكُلِّ نَفسِكَ، وَبِكُلِّ قُوَّتِكَ.

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

6 ت َذَكَّرُوا دائِماً هَذِهِ الوَصايا الَّتِي أُعطِيها لَكُمُ اليَومَ.

Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

7 ع َلِّمُوها لِأولادِكُمْ، تَكَلَّمُوا عَنها فِي بُيُوتِكُمْ وَخارِجَ بُيوتِكُمْ، وَحِينَ تَنامُونَ، وَحِينَ تَنهَضُونَ.

и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

8 ا كتُبُوها وَاربِطُوها عَلامَةً عَلَى أيدِيكُمْ، وَالبَسُوها كَعُصابَةٍ عَلَى جِباهِكُمْ.

Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

9 ا كتُبُوها عَلَى دَعائِمِ أبوابِ بُيُوتِكُمْ وَبَوّاباتِ مَدِينَتِكُمْ.

И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

10 « وَحِينَ يُحضِرُكُمْ إلَهُكُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي أقسَمَ لآبائِكُمْ إبراهِيمَ وَإسْحاقَ وَيَعقُوبَ بِأنْ يُعطِيها لَكُمْ، الَّتِي فِيها مُدُنٌ عَظِيمَةٌ جَمِيلَةٌ لَمْ تَبنُوها،

А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,

11 و َبُيُوتٌ تَمتَلِئُ بِخَيراتٍ كَثِيرَةٍ لَمْ تَملأُوها أنتُمْ، وَآبارٌ لَمْ تَحفُرُوها، وَكُرُومُ عِنَبٍ وَبَساتِينُ زَيتُونٍ لَمْ تَزرَعُوها، وَحِينَ تَأكُلُونَ وَتَشبَعُونَ مِنْها،

и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,

12 ل ا تَنسَوا اللهَ الَّذِي أخرَجَكُمْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ حَيثُ كُنتُمْ فِي العُبُودِيَّةِ.

внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

13 « يَنبَغِي أنْ تَخَافُوا إلَهَكَمْ ، وَانْ تَسجُدُوا لَهُ وَحدَهُ، وَأنْ لا تَحلِفُوا إلّا بِاسْمِهِ.

От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.

14 ل ا تَسِيرُوا وَراءَ آلِهَةٍ أُخْرَى مِنْ آلِهَةِ الشُّعُوبِ الَّتِي مِنْ حَولِكُمْ،

Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,

15 ل ِأنَّ إلَهَكَمُ السّاكِنُ فِي وَسَطِكُمْ إلَهٌ غَيُّورٌ. فَاحرِصُوا عَلَى أنْ لا يَغْضَبَ عَلَيكُمْ فَيُفنِيَكُمْ مِنْ عَلَى وَجهِ الأرْضِ.

(защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.

16 « لا تَمتَحِنُوا إلَهَكُمْ ، كَما امْتَحَنْتُمُوهُ فِي مَسَّةَ.

Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.

17 ب َلِ احفَظُوا وَصايا إلَهِكُمْ وَأحكامَهُ وَشَرائِعَهُ الَّتِي أوصاكُمْ بِها،

Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.

18 و َاعْمَلُوا الصَّلاحَ أمامَ اللهِ لِتَنجَحُوا وَتَدخُلُوا وَتَمتَلِكُوا الأرْضَ الجَيِّدَةَ الَّتِي أقسَمَ اللهُ لآبائِكُمْ بِأنْ يُعْطِيَها لَكُمْ،

И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,

19 ب َعْدَ أنْ يَطْرَدَ أعداءَكُمْ مِنْ أمامِكُمْ، بِحَسَبِ ما وَعَدَكُمْ اللهُ. تَعلِيمُ الشَّرِيعَةِ للأبناء

като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.

20 « وَفِي المُستَقبَلِ، حِينَ يَسألُكَ ابْنُكَ: ‹ما مَعنَى الأحكامِ وَالشَّرائِعِ وَالفَرائِضِ الَّتِي أوصاكُمْ إلهُنا بِها؟›

Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?

21 ق ُلْ لَهُ: ‹كُنّا عَبِيداً لِمَلِكِ مِصْرَ، لَكِنَّ اللهَ أخرَجَنا مِنها بِقُوَّتِهِ العَظِيمَةِ.

Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;

22 و َعَمِلَ اللهُ أمامَ عُيُونِنا آياتٍ وَعَجائِبَ عَظِيمَةً وَرَهِيبَةً ضِدَّ مِصْرَ وَمَلِكِها وَكُلِّ أهلِ بَيتِهِ.

и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;

23 و َأخرَجَنا مِنْ هُناكَ لِيُحضِرَنا إلَى الأرْضِ الَّتِي أقسَمَ لآبائِنا أنْ يُعطِيها لَنا.

а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.

24 ف َأوصانا اللهُ أنْ نُطِيعَ كُلَّ هَذِهِ الشَّرائِعِ وَأنْ نَهابَ إلَهَنا. كُلُّ هَذا لِخَيرِنا دائِماً، وَلِكَيْ يَحفَظَنا أحياءً، كَما هُوَ الحالُ الآنَ.

Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както <прави> и днес.

25 و َسَنُحسَبُ أبْراراً إنْ حَرِصنا عَلَى إطاعَةِ جَمِيعِ هَذِهِ الوَصايا كَما أمَرَنا إلَهُنا.›»

И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.