1 و َانتَهَتِ احتِفالاتُ الفِصحِ، فَانطَلَقَ بَنُو إسْرائِيلَ الَّذينَ كانُوا فِي القُدسِ إلَى مُدُنِ يَهُوذا، وَكَسَّرُوا أصنامَ الآلِهَةِ الزّائفَةِ الحَجَرِيَّةِ الَّتِي فِيها. وَهَدَمُوا أعمِدَةَ عَشْتَرُوتَ، وَدَمَّرُوا المُرتَفَعاتِ وَالمَذابِحَ فِي كُلِّ أنحاءِ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ. وَفَعَلَ الشَّعبُ الأمْرَ نَفسَهُ في مِنطَقَةِ أفْرايِمَ وَمَنَسَّى. وَلَمْ يَتَوَقَّفُوا حَتَّى دَمَّرُوا كُلَّ أغراضِ عبادَةِ الآلِهَةِ الزّائِفَةِ. وَبَعدَ ذَلِكَ رَجِعَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى مُدُنِهِمْ.

А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост.

2 و َكانَ الكَهَنَةُ وَالَّلاويُّونَ مُنقَسِمينَ إلَى فِرَقٍ لِكُلِّ واحِدَةٍ مِنها وَظِيفَتُها الخاصَّةُ. فَطَلَبَ المَلِكُ حَزَقِيّا إلَى هاتَينِ الجَماعَتَينِ أنْ تَستَأْنِفا عَمَلَهُما ثانِيَةً. فَاسْتَأْنَفَ الكَهَنَةُ وَالَّلاويُّونَ تَقدِيمَ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَذَبائِحَ السَّلامِ. وَكانُوا يَقُومُونَ بِوَظِيفَةِ الخِدمَةِ فِي الهَيكَلِ وَالتَّرنِيمِ وَالتَّسبِيحِ عِندَ أبوابِ بَيتِ اللهِ.

Тогава Езекия определи отредите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всекиго според службата му, и свещениците и левитите, за всеизгарянията и примирителните приноси, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на Господния стан.

3 و َقَدَّمَ حَزَقِيّا ذَبائحَ مِنْ مَواشِيهِ. فَكانَتِ الذَّبائِحُ تُقَدَّمُ صَباحاً وَمَساءً وَفِي السُّبُوتِ وَاوائِلِ الشُّهُورِ، وَفِي الأعيادِ وَالاحْتِفالاتِ الخاصَّةِ الأُخرَى. وَكانَ يَعمَلُ هَذا كُلَّهُ وَفْقَ ما هُوَ مَكتُوبٌ فِي شَرِيعَةِ اللهِ.

<Определи> и царския дял от имота си за всеизгарянията, <а именно>, за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и новолунията и на празниците, според предписанието в Господния закон.

4 و َأمَرَ حَزَقيّا سُكّانَ القُدْسِ بِأنْ يُعطُوا الحِصَّةَ الشَّرعِيَّةَ الواجِبَةَ عَلَيهِمْ لِلكَهَنَةِ وَاللّاوِيِّينَ، لِيَتَمَكَّنُوا مِنْ تَكرِيسِ وَقتَهُمْ لشَرِيعَةِ اللهِ.

Заповяда още на людете, които живееха в Ерусалим, да дават дела на свещениците и на левитите, за да се затвърдят в Господния закон.

5 و َوَصَلَتْ أخبارُ أمرِ المَلِكِ هَذا إلَى الشَّعبِ فِي كُلِّ مَكانٍ مِنَ البَلَدِ. فَأعطَى بَنُو إسْرائِيلَ باكُورَةَ حَصادِهِمْ مِنَ القَمْحِ وَالعِنَبِ وَالزَّيْتِ وَالعَسَلِ وَكُلِّ ما يَنبُتُ فِي حُقُولِهِمْ. فَجَلَبُوا عُشْرَ هَذِهِ المَحاصِيلِ الكَثِيرَةِ.

И щом се издаде тая заповед, израилтяните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всичките земни произведения; донесоха още в изобилие и десетъците от всяко нещо.

6 و َأحضَرَ أيضاً رِجالُ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا السّاكِنُونَ فِي يَهُوذا عُشْرَ بَقَرِهِمْ وَغَنَمِهِمْ. وَوَضَعُوا العُشْرَ المُخَصَّصَ للهِ فِي مَكانٍ خاصٍّ. فَجَلَبُوا كُلَّ هَذِهِ الأشياءَ لإلَهِهِمْ. وَوَضَعُوها أكْواماً أكْواماً.

И израилтяните и юдейците, които живееха в Юдовите градове, също и те донесоха десетъците от говеда и овци, и десетъците от светите неща, които бяха посветени на Господа техния Бог, и туриха ги на купове.

7 ب َدَأ الشَّعبُ يُحضِرُ هَذِهِ الأشياءَ فِي الشَّهرِ الثّالِثِ، وَانتَهُوا مِنْ جَمْعِها فِي الشَّهرِ السّابِعِ.

В третия месец почнаха да правят куповете, и в седмия месец свършиха.

8 و َلَمّا جاءَ حَزَقِيّا وَالقادَةُ، رَأَوْا أكوامَ الأشياءِ الَّتِي جُمِعَتْ. فَبارَكُوا اللهَ وَشَعبَهُ، بَنِي إسْرائِيلَ.

И когато дойдоха Езекия и първенците и видяха куповете, благословиха Господа и Неговите люде Израиля.

9 ث ُمَّ استَفْسَرَ حَزَقِيّا مِنَ الكَهَنَةِ وَالَّلاوِيِّينَ عَنْ الأكوامِ.

Сетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете.

10 ف َقالَ عَزَرْيا رَئِيسُ الكَهَنَةِ – وَهُوَ مِنْ بَيْتِ صادُوقَ – لِلمَلِكِ: «مُنْذُ أنْ بَدَأ الشَّعبُ بِإحْضارِ التَّقدِماتِ إلَى بَيتِ اللهِ ، صِرْنا نأكُلُ حَتَّى الشَّبَعِ، وَمازالَ لَدَينا فائِضٌ كَبِيرٌ مِنَ الطَّعامِ. لَقَدْ بارَكَ اللهُ شَعبَهُ حَقّاً. وَلِهَذا لَدَينا فائِضٌ كَثِيرٌ.»

И първосвещеник Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак почнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита, и остана много; защото Господ е благословил людете Си; и останалото е тоя голям склад.

11 ف َأمَرَ حَزَقِيّا الكَهَنَةَ بِإعدادِ حُجْراتِ تَخْزِينٍ فِي بَيتِ اللهِ. فَفَعَلُوا.

Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха,

12 ث ُمَّ أحضَرَ الكَهَنَةُ التَّقِدِماتِ وَالعُشُورَ وَكُلَّ الأشياءِ الَّتِي خُصِّصَتْ للهِ، وَوَضَعُوها فِي مَخازِنِ الهَيكَلِ. وَكانَ كُونَنْيا الَّلاوِي مَسؤُولاً عَنْها، وَكانَ أخُوهُ شَمْعَى مُساعِداً لَهُ.

в тях внесоха вярно приносите, десетъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитинът Хонения, и подир него брат му Семей.

13 و َعَمِلَ تَحْتَ إمْرَةِ كُونَنْيا وَأخِيهِ شَمْعَى كُلٌّ مِنْ يَحِيئِيلَ وَعَزَرْيا وَنَحَثَ وَعَسائِيلَ وَيَرِيمُوثَ وَيُوزابادَ وَإيلِيئِيلَ وَيَسْمَخْيَا وَمَحَثَ وَبَنايا. وَقَدِ اخْتارَ المَلِكُ حَزَقِيّا وَعَزَرْيا المَسؤُولُ عَنْ بَيْتِ اللهِ هَؤُلاءِ الرِّجالَ.

А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария, Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Иозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванаия бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей.

14 و َكانَ قُورِي بْنُ يَمْنَةَ الَّلاوِي هُوَ البَوّابَ المَسؤُولَ عَنِ البَوّابَةِ الشَّرقِيَّةِ. وَأُوكِلَتْ إلَى قُورِي مَهَمَّةُ الإشرافِ عَلَى التَقدِماتِ الاختِيارِيَّةِ للهِ، وَتَوزِيعِ التَّقدِماتِ المُخَصَّصَةِ لِخُدّامِ اللهِ وَالتَّبَرُّعاتِ المُقَدَّسَةِ.

А Коре, син на левитина Емна, вратарят при източната <порта>, бе над нещата доброволно принесени Богу, за да раздава Господните приноси и пресветите неща.

15 و َكانَ تَحْتَ إمرَتِهِ عَدَنُ وَمُنْيامِنُ وَيَشُوعُ وَشِمْعِيا وَأمَرْيا وَشَكُنْيا الَّذِينَ ساعَدُوهُ بِأمانَةٍ، فِي المُدُنِ الَّتِي يَسكُنُها الكَهَنَةُ. فَوَزَّعُوا هَذِهِ الأشياءَ عَلَى أقرِبائِهِمْ فِي كُلِّ فِرقَةٍ مِنْ فِرَقِ الكَهَنَةِ بِالتَّساوِي كِباراً وَصِغاراً.

А под него бяха, в градовете на свещениците, Еден, Миниамин, Исус, Семаия, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отредите <им>, както на големия, тъй и на малкия,

16 و َأَعْطَوْا حِصَّةً لِلذُّكُورِ مِنَ ابنِ ثَلاثِ سَنَواتٍ فَما فَوقُ مِنَ الَّذِينَ سُجِّلَتْ أسماؤُهُمْ فِي سِجِلِّ مَوالِيدِ الَّلاوِيِّينَ. وَكانَ عَلَى كُلِّ هَؤُلاءِ الذُّكُورِ أنْ يَدخُلُوا بَيتَ اللهِ لِلخِدمَةِ اليَومِيَّةِ لِلقِيامِ بِواجِباتِهِمْ. فَكانَ لِكُلِّ فِرقَةٍ مِنَ الَّلاوِيِّينَ مَسؤُولِيَّتُها الخاصَّةُ.

на всекиго, който постъпваше в Господния дом, ежедневния му <дял> за служенето им в службата, според отредите им, освен ония, които се преброиха според родословието на мъжките от три години на възраст и нагоре;

17 و َأُعطِيَ الكَهَنَةُ حِصَّةً مِنْ هَذِهِ العَطايا، حَسَبَ عائِلاتِهِمْ وَطَرِيقَةِ تَسجِيلهِمْ فِي نَسَبِ المَوالِيدِ. وَأُعطِيَ أيضاً الَّلاوِيُّونَ مِنَ الَّذِينَ بَلَغُوا عِشرِينَ سَنَةً فَما فَوقُ حِصَّةً مِنْ هَذِه العَطايا، حَسَبَ مَسؤُولِيّاتِهمْ وَحَسَبَ فِرَقِهِمْ.

<да раздават> и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отредите им,

18 و َتَمَّ تَسجِيلُ الكَهَنَةِ مَعَ أطفالِهِمْ وَزَوجاتُهُمْ وَأولادُهُمْ وَبَناتُهُمْ جَميعاً، لأنَّهُمْ كانُوا طاهِرِينَ دائِماً وَمُستَعِدِّينَ لِلخِدمَةِ.

и на всичките им челяди, на жените им, и на синовете им, и на дъщерите им, в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на светите неща.

19 و َكانَ مِنْ نَسلِ هارُونَ بَعضُ الكَهَنَةِ يَسكُنُونَ فِي حُقُولٍ أوْ مُدُنٍ قُرْبَ مُدُنِ الَّلاوِيِّينَ. فَتَمَّ تَحدِيدُ رِجالٍ بِالاسمِ مِنْ كُلِّ مَدِينَةٍ مِنْ هَذِهِ المُدُنِ لِتَوزِيعِ حِصَصِ هَذِهِ العَطايا عَلَى جَمِيعِ الذُّكُورِ مِنْ عائِلاتِ الكَهَنَةِ، وَجَمِيعِ المُسَجَّلَينَ فِي سِجِلِّ أنسابِ اللاويِّينَ.

А колкото за Аароновите потомци, свещениците, които <живееха> в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град човеци определени по име да раздават дялове на всичките мъжки между свещениците, и на всичките преброени между левитите.

20 و َهَكَذا عَمِلَ المَلِكُ حَزَقِيّا كُلَّ هَذِهِ الأُمُورِ الصّالِحَةِ فِي يَهُوذا. عَمِلَ كُلَّ ما هُوَ صَوابٌ وَكُلُّ ما هُوَ مُرْضٍ لإلَههِ.

Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро, и право, и вярно пред Господа своя Бог.

21 و َقَدْ عَمِلَ بِكُلِّ قَلبِهِ كُلِّ ما عَمِلَهُ فِي خِدمَةِ بَيتِ اللهِ، وَفِي طاعَةِ الشَّرِيعَةِ وَالوَصايا، وَفِي اتِّباعِ إلَهِهِ، فَنَجَحَ.

Във всяка работа, която почна, относно служенето на Божия дом, и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце, и успяваше.