1 « حِينَ تَخرُجُونَ لِلحَربِ ضِدَّ أعدائِكُمْ، وَتَرَونَ خُيُولاً وَمَركَباتٍ وَجَيشاً أعظَمَ مِمّا لَدَيكُمْ، لا تَخافُوا مِنهُمْ، لِأنَّ إلَهَكُمُ الَّذِي أخرَجَكُمْ مَنْ أرْضِ مِصْرَ مَعَكُمْ.

Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

2 « وَقَبلَ أنْ تَتَقَدَّمُوا لِلمَعرَكَةِ، يَتَقَدَّمُ الكاهِنُ وَيُخَاطِبُ الجَيْشَ

И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

3 و َيَقُولُ: ‹استَمِعْ يا إسْرائِيلُ! سَتَذْهَبُونَ اليَومَ لِمُحارَبَةِ أعدائِكُمْ. فَلا تَخُرْ شَجاعَتُكُمْ، وَلا تَخافُوا وَلا تَرهَبُوا وَلا تَرتَعِبُوا مِنْهُمْ،

Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

4 ل ِأنَّ إلَهَكُمْ يَذْهَبُ مَعَكُمْ لِيُحارِبَ أعداءَكُمْ عَنكُمْ، وَلِيُساعِدَكُمْ عَلَى تَحقِيقِ النَّصرِ.›

защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

5 « ثُمَّ يَقُولُ القادَةُ لِلجَيشِ: ‹هَلْ هُناكَ مَنْ بَنَى بَيتاً جَدِيداً وَلَمْ يُكَرِّسْهُ بَعْدُ؟ فَلْيَرجِعْ إلَى بَيتِهِ. فَإنَّهُ قَدْ يَمُوتُ فِي المَعرَكَةِ، وَيُكَرِّسُ بَيتَهُ رَجُلٌ آخَرُ.

И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

6 أ وْ هَلْ مِنْكُمْ مَنْ زَرَعَ كَرماً لَكِنَّهُ لَمْ يَأكُلْ مِنْ ثَمَرِهِ بَعدُ؟ فَليَرجِعْ إلَى بَيتِهِ. فَإنَّهُ قَدْ يَمُوتُ فِي المَعرَكَةِ، وَيَأكُلُ شَخصٌ آخَرُ ثَمَرَهُ.

И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

7 أ وْ هَلْ مِنْكُمْ مَنْ خَطَبَ امْرأةً لَكِنَّهُ لَمْ يَتَزَوَّجها بَعدُ؟ فَليَرجِعْ إلَى بَيتِهِ. فَإنَّهُ قَدْ يَمُوتُ فِي المَعرَكَةِ، وَيَتَزَوَّجُها شَخصٌ آخَرٌ.›

И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

8 « ثُمَّ عَلَى الرُّؤَساءِ أنْ يَقُولُوا لِلجَيشِ: ‹هَلْ هُناكَ مَنْ هُوَ خائِفٌ أوْ فاقِدٌ لِلشَّجاعَةِ؟ فَليَرجِعْ مَثلُ هَذا إلَى بَيتِهِ كَي لا يَجعَلَ الآخَرِينَ يَفقِدُونَ شَجاعَتَهُمْ.›

Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

9 و َحِينَ يَنتَهِي الرُّؤَساءُ مِنْ مُخَاطَبَةِ الجَيشِ، يُعَيِّنُونَ قادَةً لِفِرَقِه.

И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

10 « وَحِينَ تَقتَرِبُونَ مِنْ مَدِينَةٍ لِتُحارِبُوها، فاعرِضُوا السَّلامَ أوَّلاً.

Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 ف َإنْ قَبِلُوا عَرضَكُمْ لِلسَّلامِ وَفَتَحُوا بَوّاباتِهِمْ، يَصِيرُ جَميعُ سُكّانِ تِلكَ المَدِينَةِ خُدّاماً وَعُمّالاً لَدَيْكُم.

Ако ти отговори мирно и ти отвори <портите>, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 و َلَكِنْ إنْ لَمْ تُسالِمكُمْ وَحارَبَتكُمْ، فَحِينَئِذٍ يَنبَغِي أنْ تُحاصِرُوها.

Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 و َعِنْدَما يُعْطِيكُمُ إلَهُكُمْ المَدِينَةَ، اقْتُلُوا كُلَّ ذُكُورِهِمِ الكِبارِ.

и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

14 أ مّا النِّساءُ وَالأطفالُ وَالحَيواناتُ وَكُلُّ ما هُوَ ثَمينٌ فِي المَدِينَةِ، فَخُذُوهُ لِأنفُسِكُمْ، وَاستَخدِمُوا غَنِيمَةَ أعدائِكُمُ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ.

а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

15 ه َكَذا تَفعَلُونَ لِكُلِّ المُدُنِ البَعِيدَةِ عَنكُمْ، الَّتِي هِيَ لَيسَتْ مُدُناً لِلأُمَمِ الَّتِي هُنا.

Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на <тукашните> народи.

16 « لا تُبقُوا شَيئاً حَيّاً فِي كُلِّ مُدُنِ الشُّعُوبِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ مَلكاً.

А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

17 ا قْضُوا عَلَيهِمْ تَماماً – الحِثِّيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ وَالكَنعانِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ وَالحُوِّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ – كَما أوصاكُمْ إلَهُكُمْ.

но да ги обречеш <на изтребление;> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

18 ل ِكَي لا يُعَلِّمُوكُمُ الأشياءَ الكَرِيهَةَ الَّتِي يَعمَلُونَها لِألِهَتِهِمْ، فَتَخطِئُونَ إلَى إلَهِكُمْ.

за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

19 « وَإنْ حاصَرْتُمْ مَدِينَةً لِأيّامٍ كَثِيرَةً، وَحارَبْتُمُوها لِكَي تَمْتَلِكُوها، فَلا تُفسِدُوا أشْجارَها بِالفُؤوسِ. كُلُوا مِنْ ثَمَرِها، وَلا تَقْطَعُوها. فَهَلْ أشْجارُ الحَقلِ بَشَرٌ حَتَّى تُهاجِمُوها؟

Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

20 ل َكِنْ يُمكِنُكُمْ أنْ تَقطَعُوا الأشْجارَ الَّتِي تَعرِفُونَ أنَّها غَيرُ مَثمِرَةٍ، وَتَستَخْدِمُوها فِي حِصارِ المَدِينَةِ الَّتِي تُحارِبُكُمْ إلَى أنْ تَسقُطَ.

Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и <с тях> да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.