1 ي َقُولُ الأحْمَقُ فِي قَلبِهِ: «اللهُ غَيرُ مَوجَودٍ!» الحَمقَى يُخَرِّبونَ. يَفعَلُونَ أُمُوراً مُلتَوِيَةً. لا يَعمَلُونَ أيَّ صَلاحٍ.

(По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

2 م ِنَ السَّماءِ نَظَرَ اللهُ إلَى البَشَرِ، لِيَرَى إنْ كانَ بَينَهُمْ أيُّ حَكِيمٍ، إنْ كانَ هُناكَ مَنْ يَطلُبُهُ.

Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

3 ل َكِنَّهُمْ جَمِيعَهُمُ انْحَرَفُوا وَابتَعَدُوا عَنِ اللهِ. جَمِيعُهُمْ كانُوا فاسِدِينَ. لَيسَ بَينَهُمْ مَنْ يَعمَلُ الصَّلاحَ، وَلا واحِدٌ.

Всеки един от тях се обърна надире; <всички> заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

4 أ لا يَفهَمُونَ؟ لا يَطلُبُ الأشْرارُ مَشُورَةَ اللهِ، بَلْ يَلتَهِمُونَ شَعبِي كَما يَلتَهِمُونَ الطَّعامَ!

Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Бога?

5 ل َذَلِكَ سَيَخافُونَ خَوْفاً لَمْ يَخافُوهُ مِنْ قَبلُ. لِأنَّ اللهَ قَدْ رَفَضَ الأشْرارَ. فَسَيُخْزَى مَهاجِمُوكَ، وَيُشَتِّتُ اللهُ عِظامَهُمْ.

Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

6 ل َيتَ خَلاصَ بَنِي إسْرائِيلَ يَأْتِي سَرِيعاً مِنْ عِندِ اللهِ عَلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ! عَندَما يُعِيدُ اللهُ أسرَى الحَربِ، سَيَبتَهِجُ يَعقُوبُ وَيَفرَحُ بَنُو إسْرائِيلَ.

Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.