1 ا شكُرُوا اللهَ ، بِاسْمِهِ ادعُوا! خَبِّرُوا الشُّعُوبَ بِما صَنَعَ.

(По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

2 غ َنُّوا لَهُ. رَنِّمُوا لَهُ. وَفِي رَوائِعِهِ تَأمَّلُوا.

Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

3 ت َباهَوْا بِاسْمِهِ القُدُّوسِ. وَلْيَفرَحِ الَّذِينَ يَطلُبُونَ اللهَ.

Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

4 ا طلُبُوا اللهَ وَقُوَّتَهُ. إلَيهِ الجَأُوا دائِماً.

Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

5 ت َذَكَّرُوا الأُمُورَ العَظِيمَةَ الَّتِي أجراها، وَعَجائِبَهُ وَأحْكامَهُ الَّتِي نَطَقَ بِها.

Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

6 ي ا أبناءَ خادِمِهِ إبراهِيمَ، يا أبناءَ مُختارِهِ يَعقُوبَ.

Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

7 ي هوه هُوَ إلَهُنا، وَأحكامُهُ عَلَى كُلِّ الأرْضِ.

Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

8 إ لَى الأبَدِ سَيَذكُرُ عَهدَهُ، الوَصايا الَّتِي أمَرَ بِها هِيَ لألْفِ جِيلٍ.

Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,

9 ه َذا هُوَ عَهدُهُ مَعَ إبراهِيمَ، وَوَعْدُهُ لإسْحَاقَ.

Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,

10 ق َدَّمَهُ شَرِيعَةً لِيَعقُوبَ، لإسرائِيلَ عَهداً أبَدِيّاً.

Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

11 ق الَ: «أُعطِيكَ أرْضَ كَنْعانَ لِتَكُونَ نَصِيبَكَ مِنَ الأملاكِ.»

Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

12 ف َعَلَ هَذا حِينَ كانُوا قِلَّةً وَغُرَباءَ فِي الأرْضِ.

Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

13 ج الَ هَؤُلاءِ الآباءُ مِنْ شَعبٍ إلَى شَعبٍ، وَمِنْ مَملَكَةٍ إلَى أُخْرَى.

И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

14 ل َمْ يَسمَحْ لأحَدٍ بِأنْ يُسِيئَ مُعامَلَتَهُمْ، بَلْ حَذَّرَ المُلُوكَ وَقالَ:

Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

15 « لا تَمَسُّوا مُختارِيَّ! لا تُؤذُوا أنبِيائِي.»

<Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

16 ج َلَبَ اللهُ عَلَى الأرْضِ مَجاعَةً، فَلَمْ يَعُدْ هُناكَ ما يَكْفِي مِنَ الخُبْزِ!

После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

17 أ رسَلَ رَجُلاً إلَى مِصرَ قَبلَ عائِلَةِ إسرائِيلَ، يُوسُفَ الَّذِي بِيعَ عَبداً.

Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

18 آ ذُوا بِالسَّلاسِلِ قَدَمَيهِ، وَبِطَوقٍ حَدِيدِيٍّ طَوَّقُوا رَقَبَتَهُ.

Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,

19 ح َتَّى تَحَقَّقَ كَلامُهُ، وَكَلِمَةُ اللهِ بَرهَنَتْ عَلَى صِدقِهِ.

До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

20 أ رسَلَ المَلِكُ فِي طَلَبِهِ وَكافَأهُ. وَحاكِمُ الشَّعبِ حَرَّرَهُ مِنَ السِّجنِ.

Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

21 ع َيَّنَهُ سَيِّداً عَلَى البَيتِ، مَسؤُولاً عَنْ كُلِّ أملاكِهِ.

Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

22 أ عطَى يُوسُفُ تَعلِيماتٍ لِلْقادَةِ، وَدَرَّبَ قادَةً أكبَرَ مِنهُ.

За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

23 ث ُمَّ دَخَلَ إسرائِيلُ مِصرَ. عاشَ يَعقُوبُ غَرِيباً فِي أرْضِ حامَ.

Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

24 ك َثَّرَ اللهُ شَعبَهُ كَثِيراً، فَصارُوا أعظَمَ وَأقوَى مِنْ أعدائِهِمْ.

Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

25 ع ِندَئِذٍ تَغَيَّرَتْ نَظرَةُ المِصرِيِّينَ إلَيْهِمْ، فَبَدَأُوا يُبغِضُونَهُمْ وَيَتَآمَرُونَ عَلَى عَبِيدِهِمْ.

Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

26 ف َأرسَلَ اللهُ عَبدَهُ مُوسَى، وَهارُونَ الَّذِي اختارَهُ.

Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.

27 أ ظهَرُوا بَراهِينَهُ وَسَطَ شَعبِ مِصرَ، وَمُعجِزاتِهِ فِي أرْضِ حامَ.

Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.

28 أ رسَلَ ظَلاماً شَديداً، وَلَمْ يُصغِ المِصْرِيونَ إلَيهِ.

Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

29 ح َوَّلَ ماءَهُمْ دَماً، وَقَتَلَ سَمَكَهُمْ.

Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.

30 م َلأ بَلَدَهُمْ بِالضَّفادِعِ، حَتَّى فِي قَصرِ المَلِكِ.

Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.

31 أ صدَرَ أمرَهُ، فَغَزَتْ مِصْرَ أسرابُ الذُّبابِ وَالبَعُوضِ.

Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

32 ح َوَّلَ مَطَرَهُمْ بَرَداً وَأرسَلَ بَرْقاً ضَرَبَ أرضَهُمْ

Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

33 ف َدَمَّرَ كُرُومَهُمْ وَتِينَهُمْ وَكَسَّرَ أشجاراً فِي كُلِّ بِلادِهِمْ.

Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.

34 أ مَرَ، فَجاءَ الجَرادُ وَالجَنادِبُ بِلا عَدَدٍ.

Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

35 أ كَلَ كُلَّ نَباتٍ أخضَرَ فِي الحُقُولِ، وَكُلَّ محاصِيلِ الأرْضِ.

Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

36 ث ُمَّ ضَرَبَ كُلَّ ابنٍ بِكرٍ فِي كُلِّ عائِلَةٍ، الَّذينَ هُمْ بُرهانُ قُوَّةِ آبائِهِمْ.

Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

37 أ خرَجَهُمْ حامِلِينَ ذَهَباً وَفِضَّةً، وَلَمْ يَتَعَثَّرْ أحَدٌ مِنْ كُلِّ عَشائِرِ بَنِي إسرائِيلَ.

И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.

38 ف َرِحَ المِصْرِيُّونَ بِرَحيلِهِمْ، لأنَّهُمُ ارْتَعَبُوا مِنهُمْ.

Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

39 ك َغِطاءٍ بَسَطَ اللهُ سَحابَتَهُ فَوقَهُمْ، وَأعطاهُمْ عَمُودَ نارٍ لِيُضِيءَ اللَّيلَ.

Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.

40 ط َلَبُوا مِنَ اللهِ، فَأنزَلَ السَّلوَى عَلَيهِمْ. وَمِنَ الخُبزِ السَّماوِيِّ أشبَعَهُمْ.

Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

41 ش َقَّ اللهُ الصَّخرَةَ، فَاندَفَعَ الماءُ عَلَى الأرْضِ الجافَّةِ كَنَهرٍ.

Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.

42 ل أنَّهُ تَذَكَّرَ عَهْدَهُ المُقَدَّسَ لِخادِمِهِ إبراهِيمَ،

Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

43 و َأخرَجَ شَعبَهُ المُختارَ مِنْ مِصرَ فَرِحِينَ مُتَهَلِّلِينَ.

Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

44 ث ُمَّ أعطاهُمُ أرْضَ شُعُوبٍ أُخْرَى، وَوَرَثُوا ثَمَرَ تَعَبِ الغُرَباءِ.

Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,

45 ل ِكَي يُطِيعُوا شَرائِعَهُ، وَيَحفَظُوا تَعالِيمَهُ. سَبِّحُوا اللهَ.

За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.