1 « وَيلٌ لَكُمْ أيُّها الرُّعاةُ الَّذِينَ يُهلِكُونَ وَيُشَتِّتُونَ غَنَمَ مَرعايَ،» يَقُولُ اللهُ.

Горко на пастирите, Които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! казва Господ.

2 ل ِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ عَنِ الرُّعاةِ الَّذِينَ يَرعُونَ شَعبِي: «لَقَدْ بَدَّدتُمْ غَنَمِي، وَطَرَدتُمُوها وَلَمْ تَهتَمُّوا بِها. لِذَلِكَ سَأُجازِيكُمْ عَنِ الشَّرِّ الَّذِي عَمِلْتُمُوهُ،» يَقُولُ اللهُ.

Затова, така говори Господ Израилевият Бог Против пастирите, които пасат людете Ми: Вие разпръснахте овцете Ми, и ги разпъдихте, И не ги посетихте; Ето, Аз ще ви накажа За злите ви дела, казва Господ.

3 « سَأجمَعُ بَقِيَّةَ غَنَمِي مِنْ كُلِّ الأراضِي الَّتِي طَرَدتُهُمْ إلَيها، وَسَأُرجِعُهُمْ إلَى مَرعاهُمْ، فَيُثمِرُونَ وَيَتَضاعَفُونَ.

И ще събера останалите Си овце От всичките страни, гдето ги изпъдих, И ще ги върна пак в кошарите им, Гдето ще се наплодят и умножат.

4 س َأُقِيمُ رُعاةً آخَرَينَ. وَسَيَرعَونَهُمْ وَلَنْ يَخافُوا ثانِيَةً. لَنْ يَرتَعِبُوا أوْ يُفقَدَ مِنهُمْ أحَدٌ،» يَقُولُ اللهُ. غُصنُ البِرّ

И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; И те няма да се плашат вече, нито ще треперят, Нито ще загине някоя, казва Господ.

5 ي َقُولُ اللهُ: «الوَقتُ آتٍ، عِندَما سَأُقِيمُ غُصناً بارّاً لِداوُدَ. سَيَملُكُ بِالحِكمَةِ، وَسَيُقِيمُ العَدلَ وَالبِرَّ فِي أرْضِ يَهُوذا.

Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденствува, И ще върши правосъдие и правда по земята.

6 و َخِلالَ مُلكِهِ، سَيَخلُصُ يَهُوذا، وَسَيَسكُنُ إسْرائِيلُ بِأمانٍ. وَهَذا هُوَ الاسمُ الَّذِي سَيَدعُونَهُ بِهِ: ‹يهوه بِرُّنا.›»

В неговите дни Юда ще бъде спасен, И Израил ще обитава в безопасност; И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда.

7 ي َقُولُ اللهُ: «لِذَلِكَ سَيَأتِي وَقتٌ، حِينَ لا يَعُودُ النّاسُ يَقُولُونَ: ‹نُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ الَّذِي أخرَجَ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِ مِصرَ.›

Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато не ще рекат вече: <Заклеваме се в> живота на Господа, Който възведе израилтяните из Египетската земя!

8 ب َلْ: ‹نُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ الَّذِي أخرَجَ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِ الشَّمالِ، وَمِنْ جَميعِ الأراضِي الَّتِي طَرَدَهُمْ إلَيها.› وَسَيَسْكُنُونَ فِي أراضِيهِمْ.» الدَّينُونَةُ عَلَى الأنبِياءِ الكَذَبَة

Но: <Заклеваме се в> живота на Господа, Който възведе и който доведе потомството на Израилевия дом От северната земя, и от всичките страни, гдето ги бях изгонил! И ще се заселят в своята земя.

9 ر ِسالَةٌ عَنِ الأنبِياءِ: قَلبِي مَكسُورٌ فِي داخِلِي، وَكُلُّ عِظامِي تَرتَجِفُ. أنا كَرَجُلٍ مَخمُورٍ، وَكَرَجُلٍ غَلَبَتهُ الخَمرُ. أشعُرُ بِهَذا بِسَبَبِ اللهِ ، وَبِسَبَبِ كَلامِهِ المُقَدَّسِ.

За пророците. Сърцето ми дълбоко се съкрушава Всичките ми кости треперят, Като пиян съм, И като човек обладан от вино, Поради Господа, И поради светите Негови думи.

10 ا لأرْضُ مَلِيئَةٌ بِالزُّناةِ. وَبِسَبَبِ اللَّعنَةِ جَفَّتِ الأرْضُ، وَمَراعِي البَرِّيَّةِ نَشِفَتْ. طَرِيقُ الأنبِياءِ شِرِّيرٌ، أعمالُهُمْ سَيِّئَةٌ وَهُمْ يَستَغِلُّونَ قُوَّتَهُمْ لِنَفعِهِمْ.

Защото земята е пълна с прелюбодейци; Защото поради проклятията земята плаче, Изсъхнаха пасбищата на степите; И стремежът им стана лош, И силата им неправедна.

11 ي َقُولُ اللهُ: «الأنبِياءُ وَالكَهَنَةُ نَجَّسُوا الأرْضَ، وَحَتَّى فِي هَيكَلِي وَجَدتُ شَرَّهُمْ.

Защото и пророкът и свещеникът се оскверниха; Дори в дома Си намерих нечестието им, казва Господ.

12 ل ِذَلِكَ سَيُصبِحُ طَرِيقُهُمْ زَلِقاً لَهُمْ، وَسَيُطرَحُونَ إلَى ظُلمَةٍ شَدِيدَةٍ، لأنِّي سَآتِي بِالشَّرِّ عَلَيهِمْ فِي السَّنَةِ الَّتِي سَأزُورُهُمْ فِيها،» يَقُولُ اللهُ.

Затова пътят им ще им бъде Като плъзгави места в тъмнина, По който, като бъдат тласкани, ще паднат; Защото ще докарам зло върху тях В годината на наказанието им, казва Господ.

13 « رَأيتُ أمراً بَغِيضاً فِي أنبِياءِ السّامِرَةِ: يَتَنَبَّأُونَ بِالبَعلِ، وَلِذا يُضِلُّونَ شَعبِي إسْرائِيلَ.

Тоже в самарийските пророци видях безумие; Те пророкуваха чрез Ваала, и заблудиха людете Ми Израиля.

14 و َرَأيتُ فِي أنبِياءِ القُدْسِ أمراً كَريهاً: النّاسُ يَرتَكِبُونَ الزِّنَى وَيَغِشُّ بَعضُهُمْ بَعضاً، وَلَكِنَّ الأنبِياءَ يُشَدِّدُونَ أيدِي الأشرارِ، فَلا يَتُوبُ أحَدٌ عَنْ شَرِّهِ. كُلُّهُمْ، بِالنِّسبَةِ لِي، كَسَدُومَ، وَسُكّانُها كَعَمُّورَةَ.»

Още и в ерусалимските пророци видях ужасно нещо; Прелюбодействуват и ходят в лъжа, И подкрепват ръцете на злодейците Тъй щото никой не се връща от злото си; Те всички станаха за Мене като Содом, И жителите му като Гомор.

15 ل ِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ عَنِ الأنبِياءِ: «سَأجعَلُهُمْ يَأكُلُونَ طَعاماً مُرّاً، لأنَّ النَّجاسَةَ تَخرُجُ مِنْ أنبِياءِ القُدْسِ إلَى كُلِّ الأرْضِ.

Затова, така казва Господ на Силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин, И ще ги напоя с горчива вода; Защото от ерусалимските пророци Се е разпространило нечестие по цялата страна.

16 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «لا تَستَمِعُوا إلَى كَلامِ الأنبِياءِ الَّذِينَ يَتَنَبَّأُونَ لَكُمْ، فَإنَّهُمْ يَخدَعُونَكُمْ. يَختَرِعُونَ رُؤاهُمْ. فَهِيَ لَمْ تَأتِ مِنَ اللهِ.

Така казва Господ на Силите: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват; Те ви учат суета, Изговарят видения от собственото си сърце, А не от устата Господни.

17 ي َقُولُونَ لِلَّذِينَ يَحتَقِرُونَنِي: قالَ اللهُ سَيَكُونُ لَكُمْ سَلامٌ.› وَكُلُّ الَّذِينَ يُقاوِمُونَ إرادَتِي بِعِنادٍ يَقُولُونَ: ‹لَنْ يَأتِيَ الشَّرُّ عَلَينا.›

На ония, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир; И на всекиго, който ходи по своето упорито сърце, казват: Няма да ви постигне зло.

18 ل أنَّهُ مَنْ وَقَفَ فِي مَجلِسِ اللهِ ؟ وَمَنْ رَأى وَسَمِعَ كَلِمَتَهُ؟ وَمَنِ انتَبَهَ إلَى كَلِمَتِهِ وَاستَمَعَ إلَيها؟

Защото, кой <от тях> е стоял в съвета на Господа Та е видял и чул Неговото слово? Кой <от тях> е внимавал в словото Му и е чул?

19 ف َها هِيَ عاصِفَةُ اللهِ ، غَضَبُهُ يَخرُجُ كَإعْصارٍ يَثُورُ عَلَى رَأسِ الأشرارِ.

Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Дори ураган вихрушка; Ще избухне върху главата на нечестивите.

20 ل َنْ يَهْدَأ غَضَبُ اللهِ حَتَّى يُنهِيَ عَمَلَهُ، وَيُحَقِّقُ ما فِي فِكْرِهِ. وَفِي أيّامٍ آتِيَةٍ سَتَفهَمُونَ هَذِهِ الأشياءَ.

Гневът на Господа няма да се върне Догдето Той не извърши и догдето не изпълни Намеренията на сърцето Си; В послешните дни ще разберете това напълно.

21 ل َمْ أُرسِلِ الأنبِياءَ، لَكِنَّهُمْ رَكَضُوا. لَمْ أتَكَلَّمْ إلَيْهِمْ، لَكِنَّهُمْ تَنَبَّأُوا.

Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.

22 ل َو وَقَفُوا فِي مَجلِسِي، وَلَو سَمِعُوا كَلامِي لِهَذا الشَّعبِ، لأرجَعُوهُمْ عَنْ طَرِيقِهِمِ الشِّرِّيرَةِ، وَعَنْ شَرِّ أعمالِهِمْ.»

Но ако бяха стояли в съвета Ми, Тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми, И щяха да ги връщат от лошия им път И от злите им дела.

23 ي َقُولُ اللهُ: «هَلْ أنا إلَهٌ قَرِيبٌ فَقَطْ، وَلَستُ إلَهاً مِنْ بَعِيدٍ؟

Аз <само> отблизо ли съм Бог, казва Господ, А не Бог <и> отдалеч?

24 إ ذا اختَبَأ إنسانٌ فِي أماكِنَ مُستَتِرَةٍ، أفَلا أستَطِيعُ أنْ أراهُ؟» يَقُولُ اللهُ: «أما أملأُ السَّماواتِ وَالأرْضَ؟» يَقُولُ اللهُ.

Може ли някой да се скрие в тайни места, Та Аз да го не видя? казва Господ. Не Аз ли изпълням небесата и земята? казва Господ.

25 « أنا أسمَعُ ما يَقُولُهُ الأنبِياءُ الَّذِينَ يَتَنَبَّأُونَ بِالكَذِبِ بِاسمِي وَيَقُولُونَ: ‹حَلُمتُ، حَلُمتُ.›

Чух що говорят пророците, Които в Мое име пророкуват лъжа, Като казват: Видях сън, видях сън!

26 إ لَى مَتَى سَيَستَمِرُّ هَذا فِي قُلُوبِ الأنبِياءِ الَّذِينَ يَتَنَبَّأُونَ بِالكَذِبِ وَالخِداعِ الَّذِي يَختَرِعُونَهُ؟

До кога ще бъде това в сърцето на пророците, Които пророкуват лъжа, - На ония, които пророкуват измамата на своето сърце?

27 ي ُخَطِّطُونَ لِكَي يَنسانِي شَعبِي بِالأحلامِ الَّتِي يَقُصُّها بَعضُهُمْ عَلَى بَعضٍ. كَما نَسِيَ أجدادُهُمُ اسْمِيَ وَعَبَدُوا البَعلَ.

Които мислят да направят людете Ми да забравят Моето име Чрез сънищата си, които разказват всеки на ближния си, Както забравиха бащите им името Ми заради Ваала.

28 ا لنَّبِيُّ الَّذِي لَدَيهِ حُلمٌ فَليَروِهِ، وَالَّذِي لَدَيهِ كَلِمَتِي فَلْيَتَكَلَّمْ بِها بِأمانَةٍ. لا يَجتَمِعُ القَشُّ مَعَ القَمحِ،» يَقُولُ اللهُ.

Пророк, който има <истински> сън, нека разказва съня, И оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Що има плявата с житото? казва Господ.

29 « ألَيسَتْ كَلِمَتِي كَالنّارِ؟ وَكَمِطرَقَةٍ تُحَطِّمُ الصَّخرَ؟» يَقُولُ اللهُ.

Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?

30 ي َقُولُ اللهُ: «لِذَلِكَ أنا ضِدُّ الأنبِياءِ الَّذِينَ يَسرِقُونَ كَلامِيَ بَعضُهُمْ مِنْ بَعْضٍ.

Затова, ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които крадат думите Ми всеки от ближния си.

31 و َيَقُولُ اللهُ: «نَعَمْ، أنا ضِدُّ الأنبِياءِ الَّذِينَ يَنسِبُونَ كَلامَهُمْ إلَى اللهِ.»

Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които клатят езиците си и казват: Той говори.

32 و َيَقُولُ اللهُ: «أنا ضِدُّ الأنبِياءِ الَّذِينَ يَتَنَبَّأُونَ بِأحلامٍ كاذِبَةٍ. يَقُصُّونَها فَيُضِلُّونَ شَعبِي بِخِداعِهِمْ وَتَخَيُّلاتِهِمْ. وَأنا لَمْ أُرسِلْهُمْ، وَلَمْ آمُرهُمْ بِأنْ يَتَكَلَّمُوا. وَهُمْ لَمْ يَنفَعُوا هَذا الشَّعبَ بِشَيءٍ،» يَقُولُ اللهُ. رِسالَةٌ حَزِينَةٌ مِنَ الله

Ето, Аз съм против ония, които пророкуват лъжливи сънища, казва Господ, И, като ги разказват, с лъжите си и с надменността си Правят людете Ми да се заблуждават, Тогаз, когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал; Прочее, те никак няма да ползуват тия люде, казва Господ.

33 « فَإذا سَألَكَ أحَدُ أفرادِ الشَّعبِ أوْ نَبِيٌّ أوْ كاهِنٌ: ‹ما هُوَ حِملُ اللهِ عَلَينا؟› قُلْ لَهُمْ: ‹أنتُمُ الحِملُ، وَسَأتَخَلَّصُ مِنكُمْ!›» يَقُولُ اللهُ.

И когато тия люде, Или някой пророк или свещеник, те попитат като рекат: Какво е наложеното <върху тебе> от Господа <слово>? Тогава да им кажеш що е наложеното, - Че Господ дума: Аз ще ви отхвърля.

34 « النَّبِيُّ أوِ الكاهِنُ أوْ أحَدُ أفرادِ الشَّعبِ الَّذِي يَقُولُ: ‹هَذا حِملُ اللهِ عَلَينا،› أُعاقِبُهُ هُوَ وَبَيتَهُ.

А колкото за пророка, свещеника и <оня от> людете, Който би рекъл: Наложеното от Господа <слово>! Аз ще накажа оня човек и дома му.

35 ف َهَكَذا يَنبَغِي أنْ يَسألَ أحَدُكُمُ الآخَرَ: ‹بِمَ أجابَ اللهُ ؟› أوْ ‹ما الَّذِي قالَهُ اللهُ ؟›

Така да речете всеки на ближния си И всеки на брата си: Какво е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

36 ل َكِنْ لا تَقُولُوا ‹حِملُ اللهِ › فِيما بَعْدُ. لأنَّ كَلامَ كُلِّ إنْسانٍ هُوَ حِملُهُ. وَأنتُمْ تُشَوِّهُونَ كَلامَ إلَهِنا، الإلَهِ الحَيِّ القَدِيرِ.

А да не споменете вече: Наложеното от Господа <слово>; Понеже товар ще бъде на всекиго Неговото слово; Защото извратихте думите на живия Бог, На Господа на Силите, нашия Бог.

37 ف َهَكَذا يَنبَغِي أنْ تَسألُوا النَّبِيِّ: ‹بِمَ أجابَكَ اللهُ ؟› أوْ ‹ما الَّذِي قالَهُ اللهُ ؟›

Така да кажеш на пророка: Какво ти е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

38 ل َكِنْ إنْ قُلْتُمْ: ‹ما هُوَ حِملُ اللهِ ؟› فَهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹لأنَّكُمُ استَخدَمتُمْ هَذا التَّعبِيرَ، ‹حِملُ اللهِ ،› وَلأنِّي أرسَلتُ لَكُمْ وَقُلْتُ: ‹لا تَسْتَخدِمُوا هَذا التَّعبِيرَ،›

Но понеже казвате: Наложеното от Господа <слово>, Затова, така казва Господ: Понеже употребяват това изречение - Наложеното от Господа <слово>, При все, че Аз пратих до вас да ви кажат Да не казвате - Наложеното от Господа <слово>,

39 ل ِذَلِكَ سَأُزِيلُكُمْ مِنْ أمامِي، أنتُمْ وَالمَدِينَةَ الَّتِي أعطَيتُها لَكُمْ وَلآبائِكُمْ.

Затова, ето, Аз ще ви забравя съвсем, И ще отхвърля от присъствието Си вас И града, който дадох вам и на бащите ви:

40 و َسَأجلِبُ عَلَيكُمْ عاراً أبَدِيّاً، وَخِزياً دائِماً لَنْ يُنسَى.›»

И ще докарам върху вас вечен укор, И вечно посрамление, което няма да се забрави.