1 ي ا اللهُ إلَهِي أنتَ، أرفَعُكَ وَأُسَبِّحُ اسْمَكَ، لأنَّكَ عَمِلْتَ أُمُوراً مُدهِشَةً، خَطَّطتَ لَها مُنذُ زَمَنٍ بَعِيدٍ وَتَحَقَّقَتْ.

Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните <Си> намерения, с вярност и истинност.

2 ل أنَّكَ جَعَلْتَ المَدِينَةَ كَومَةَ حِجارَةٍ، وَجَعَلْتَ المَدِينَةَ المُحَصَّنَةَ خَراباً. لَنْ يَستَمِرَّ قَصرُ الغُرَباءِ كَمَدِينَةٍ، وَلَنْ يُبنَى ثانِيَةً.

Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

3 ل ِذَلِكَ يُمَجِّدُكَ شَعبٌ عَظِيمٌ، وَشُعُوبٌ أُخْرَى سَتَخافُكَ.

Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

4 ل أنَّكَ كُنتَ حِصناً لِلمَساكِينِ، مَلجأً لِلبائِسِينَ فِي يَومِ الضِّيقِ، وَسِتراً مِنَ العاصِفَةِ وَظِلّاً مِنَ الحَرِّ. حِينَ كانَ هُجُومُ القُساةُ كَعاصِفَةِ الشِّتاءِ،

Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците <нападне> като буря върху стена.

5 أ وْ كَحَرِّ الصَّحراءِ، أنتَ أسْكَتَّ ضَجِيجَ الغُرَباءِ، كَما يُطفِئُ ظِلُّ الغُيُومِ حَرَّ الصَّحراءِ، هَكَذا تُسكِتُ أُغنِيَةَ القُساةِ. وَلِيمَةُ اللهِ لِخُدّامِه

Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

6 ع َلَى هَذا الجَبَلِ، سَيُعِدُّ اللهُ القَدِيرُ لِلشَّعبِ وَلِيمَةً مِنْ أفضَلِ الأطعِمَةِ وَالنَّبِيذِ المُعَتَّقِ، بِاللَّحمِ الطَّرِيِّ وَالنَّبِيذِ المُعَتَّقِ الصّافِي.

И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина <дълго стояли> на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, <дълго стояли> на дрождията си, пречистени.

7 و َعَلَى هَذا الجَبَلِ، سَيُزِيلُ البُرقُعَ الَّذِي يُغَطِّي كُلَّ الشُعُوبِ، وَغِطاءَ المَوتِ المَفرُوشَ عَلَى كُلِّ الأُمَمِ.

И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

8 س َيُهزَمُ المَوتَ إلَى الأبَدِ. وَسَيَمسَحُ الرَّبُّ الإلَهُ الدُّمُوعَ عَنْ كُلِّ الوُجُوهِ. وَسَيَنزِعُ عارَ شَعبِهِ الَّذِي يُغَطِّي كُلَّ الأرْضِ. لأنَّ اللهَ قَدْ تَكَلَّمَ.

Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил <това>.

9 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ سَيَقُولُونَ: «هَذا هُوَ إلَهُنا، انتَظَرْناهُ فَجاءَ لِخَلاصِنا. هَذا هُوَ اللهُ ، انتَظَرْناهُ، لِنَفرَحْ وَنَبتَهِجْ بِخَلاصِهِ.»

И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

10 ل أنَّ اللهَ سَيَحمِي هَذا الجَبَلَ، أمّا مُوآبُ فَسَتُداسُ تَحتَهُ كَالقَشِّ الَّذِي يُداسُ فِي كَومَةِ رَوثٍ.

Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.

11 س َيَمُدُّ النّاسُ أيديَهُمْ وَسَطَ مُوآبَ، كَما يَمُدُّ الغَرِيقُ يَدَيهِ لِيَنجُوَ. لَكِنَّ كِبرِياءَهُمْ سَينحَدِرُ مَعَ كُلِّ حَرَكَةٍ مِنْ أيدِيهِمْ. مَعَ كُلِّ الأشياءِ الجَمِيلَةِ الَّتِي عَمِلُوها بِأيدِيهِمِ الماهِرَةِ.

<Господ> ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира <ръце> да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

12 س َتَسقُطُ أسوارُ حُصُونِكِ المُرتَفِعَةَ، سَتُذَلُّ وَتُطرَحُ إلَى الأرْضِ، بَلْ إلَى التُّرابِ.

Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще <я> събори и хвърли на земята, дори в пръстта.