1 Г осподи, Ты – мой Бог; превознесу Тебя и Имя Твое прославлю, потому что Ты явил Свою верность, совершив дивные дела, задуманные Тобой издавна.

Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните <Си> намерения, с вярност и истинност.

2 Т ы сделал город грудой развалин, укрепленный город – руинами; не стало в городе крепости чужеземцев – она никогда не отстроится.

Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

3 П оэтому сильные народы прославят Тебя; города беспощадных народов будут Тебя чтить.

Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

4 Т ы был прибежищем бедному, прибежищем нищему в его беде, кровом от бури, тенью от зноя; потому что дыхание беспощадных было подобно буре против стены;

Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците <нападне> като буря върху стена.

5 ш ум чужеземцев был подобен зною на пересохшей земле. Но Ты усмирил зной тенью облаков; стихла песнь беспощадных.

Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

6 Н а этой горе Господь Сил приготовит для всех народов трапезу из сытных яств, трапезу из выдержанных вин – яств с костным мозгом и вин очищенных.

И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина <дълго стояли> на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, <дълго стояли> на дрождията си, пречистени.

7 Н а этой горе Он уничтожит покрывало, окутывающее все народы, пелену, покрывающую все племена;

И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

8 О н навеки поглотит смерть. Владыка Господь утрет слезы со всех лиц; Он снимет бесчестие Своего народа по всей земле. Так сказал Господь.

Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил <това>.

9 В тот день будут говорить: – Вот Он, наш Бог; мы верили Ему, и Он спас нас. Это Господь, мы верили Ему; возрадуемся и возвеселимся в Его спасении.

И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

10 Р ука Господня будет покоиться на этой горе; но Моав будет растоптан под Ним, как топчут солому в навозе.

Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.

11 Р уки свои раскинут в нем, как пловец простирает руки, чтобы плыть. Бог унизит его гордость, несмотря на борьбу его рук.

<Господ> ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира <ръце> да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

12 Т вои высокие, укрепленные стены Он повергнет и обрушит; Он низвергнет их на землю, в прах.

Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще <я> събори и хвърли на земята, дори в пръстта.