1 С остарившись, Самуил назначил судьями Израилю двух своих сыновей.
Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.
2 Е го первенца звали Иоиль, а второго сына − Авия. Они были судьями в Вирсавии.
Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.
3 Н о его сыновья не следовали по отцовским стопам. Они гонялись за нечестной наживой, брали взятки и извращали правосудие.
Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха <та отиваха> след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.
4 В се старейшины Израиля собрались вместе и пришли к Самуилу в Раму.
Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:
5 О ни сказали ему: − Ты стар, а твои сыновья не следуют по твоим стопам. Поставь же царя, чтобы он вел нас, как это у всех других народов.
Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.
6 Н о когда они сказали: «Дай нам царя, чтобы он вел нас», − это не понравилось Самуилу. Он помолился Господу,
Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 и Господь сказал ему: − Послушайся всего, что говорит тебе народ. Не тебя они отвергли, они отвергли Меня как своего царя.
А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8 К ак они поступали с того дня, как Я вывел их из Египта, и до сегодняшнего дня, оставляя Меня и служа другим богам, так они поступают и с тобой.
Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.
9 И так, послушайся их, но строго предупреди и расскажи, что станет делать царь, который будет ими править.
Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 С амуил пересказал все слова Господа народу, который просил у него царя.
Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
11 О н сказал: − Вот что станет делать царь, который будет вами править: он возьмет ваших сыновей и заставит их служить при своих колесницах и лошадях, и они будут бегать перед его колесницами.
Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.
12 Н екоторых он назначит начальниками над тысячью воинами, а некоторых над пятьюдесятью. Одним он повелит пахать его землю и собирать его урожай, а другим − делать воинское оружие и снаряжение для его колесниц.
И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и <ще ги поставя> да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
13 О н возьмет ваших дочерей, чтобы они приготавливали благовония, готовили пищу и пекли хлеб.
Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
14 О н возьмет у вас лучшие поля, виноградники и оливковые рощи и отдаст их своим слугам.
И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.
15 О н возьмет десятую часть вашего зерна и винограда и отдаст своим приближенным и слугам.
Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.
16 В аших слуг и служанок, и ваших юношей, и ваших ослов он заберет себе.
И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.
17 О н возьмет десятую часть вашего мелкого скота, а сами вы станете у него рабами.
Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.
18 К огда этот день наступит, вы взмолитесь об избавлении от царя, которого выбрали, но Господь не ответит вам.
В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
19 Н о народ отказался слушать Самуила. − Нет! − сказали они. − Мы хотим, чтобы над нами был царь.
Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,
20 Т огда мы будем, как все другие народы: царь будет править нами, выходить перед нами и вести наши войны.
за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21 У слышав все, что сказал народ, Самуил повторил это перед Господом.
И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.
22 Г осподь ответил: − Послушайся их и дай им царя. Тогда Самуил сказал израильтянам: − Идите каждый в свой город.
А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.