1 Т е, кто надеются на Господа, – как гора Сион: не поколеблются, пребудут вовеки.

(По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

2 К ак горы окружают Иерусалим, так Господь окружает Свой народ отныне и вовеки.

Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

3 Ж езл нечестивых не останется над землей праведных, чтобы праведные не протянули свои руки к беззаконию.

Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

4 Б удь добр, Господи, к добрым и к правым в сердцах своих.

Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.

5 Н о тех, кто следует кривыми путями, да отвергнет Господь, вместе со злодеями. Мир Израилю!

А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!