1 Т огда Моисей с израильтянами воспели Господу эту песню: «Господу буду петь. Он высоко вознесен. Коня и его всадника бросил Он в море.

Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

2 Г осподь – моя сила и песнь; Он стал мне спасением. Он – мой Бог, я восславлю Его; Бог отца моего: я Его превознесу.

Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

3 Г осподь– это воин; Господь – Имя Ему.

Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.

4 К олесницы и войско фараона бросил Он в море. Лучшие воины египтян утоплены в Красном море.

Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

5 П учина сомкнулась над ними, и они канули в бездну, как камень.

Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

6 П равая рука Твоя, Господи, мощью прославилась. Правая рука Твоя, Господи, сокрушила врага.

Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 В еличием славы Своей Ты поверг восставших против Тебя. Возгорелся Твой гнев – он их, как солому, пожрал.

С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

8 Д охнул Ты на воды – вздыбились они, встали как стена; сгустилась пучина морская.

От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.

9 Х вастался враг: “Погонюсь, настигну их. Разделю добычу, натешусь ею. Вытащу меч – истребит их моя рука”.

Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

10 Н о дунул Ты вихрем Своим, и накрыло их море. Утонули они, как свинец, в могучих водах.

Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

11 К то из богов подобен Тебе, Господи? Кто подобен Тебе, величественному в святости, устрашающему во славе, творящему чудеса?

Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

12 П ростер Ты правую руку – и поглотила их земля.

Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.

13 С воей нетленной любовью поведешь Ты народ, который спас. Своей силой Ты его направишь к Своему святому жилищу.

С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

14 Н ароды услышат и затрепещут; ужас охватит филистимских жителей.

Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

15 У страшатся вожди Эдома, трепет охватит правителей Моава, скроются жители Ханаана –

Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

16 с трах и ужас падут на них. Силой Твоей руки они станут как камень – пока не пройдет Твой народ, Господи, пока не пройдет народ, который Ты приобрел.

Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

17 Т ы приведешь и поселишь их на горе, где надел Твой – на том месте, Господи, которое Ты сделал Себе жилищем, в том святилище, Владыка, которое руки Твои основали.

Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Г осподь будет царствовать навеки».

Господ ще царува до вечни векове.

19 К огда лошади, колесницы и всадники фараона вошли в море, Господь обрушил на них морские воды. А израильтяне прошли через море, как по суше.

Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.

20 П ророчица Мирьям, сестра Аарона, взяла бубен, и женщины с бубнами, танцуя, пошли за ней.

Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

21 М ирьям им пела: «Господу пойте – Он высоко вознесен. Коня и его всадника бросил Он в море». Воды Мары и Елима

а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

22 М оисей повел израильтян от Красного моря, и они вошли в пустыню Сур. Три дня они шли по пустыне, не находя воды.

Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

23 П ридя в Мару, они не могли пить воду: она была горькой. (Вот почему это место называется Мара ).

После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).

24 Н арод стал роптать на Моисея, говоря: – Что нам пить?

Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

25 М оисей взмолился к Господу, и Господь показал ему кусок дерева. Моисей бросил его в воду – и вода стала пригодной для питья. Там Господь дал им закон и устав, чтобы испытать их.

А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

26 О н сказал: – Если вы будете внимательно слушать голос Господа, вашего Бога, и делать угодное Ему, если будете послушны Его повелениям и сохраните Его уставы, Я не нашлю на вас ни одного из недугов, которые наслал на египтян. Ведь Я – Господь, Который исцеляет вас.

Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 О ни пришли в Елим, где было двенадцать источников воды и семьдесят пальм. Там они расположились лагерем у воды.

После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.