1 Д ля чего, Господи, Ты стоишь вдали, во время скорби Себя скрываешь?

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

2 В гордости своей нечестивый преследует бедного – пусть попадется он на свои же уловки.

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

3 К ичится нечестивый страстями своей души, жадный до наживы клянет и ругает Господа.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

4 В надменности своей нечестивый Его не ищет, в его мыслях нет места для Бога.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

5 Д ела его всегда успешны. Он надменен, и Твои законы от него далеки; на всех врагов своих смотрит с пренебрежением.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

6 О н говорит себе: «Не поколеблюсь! Никогда не постигнет меня беда».

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

7 У ста его полны проклятий, лжи и коварства, под языком у него козни и беззаконие.

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 О н ставит засаду у поселений; в глухих местах убивает невинных, наблюдая тайком за жертвой.

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 О н ждет в засаде, как в логове лев. Он ждет в засаде, чтобы ловить бессильных; он ловит их в сеть и уносит прочь.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 Т е пригибаются, навзничь падают и мощь нечестивого крушит несчастных.

(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 А он говорит себе: «Бог забыл. Он сокрыл лицо, Он вовек не увидит».

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Г осподи, восстань! Воздень Свою руку, Боже! Беспомощных не забудь!

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 П очему нечестивый оскорбляет Бога? Почему он говорит себе: «Он не спросит с меня»?

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 Н ет! Ты видишь обиды и притеснения, и готов воздать Своею рукой. И страдальцы вверяют себя Тебе. Ты сиротам помощник.

(34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 С окруши же мощь нечестивого и злого, и взыщи с него за его вину так, чтобы нечего было уже взыскивать.

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 Г осподь – Царь вовеки, исчезнут народы на Его земле.

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 Т ы внемлешь, Господи, желаниям кротких; Ты ободряешь их, слышишь их вопль.

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 Т ы защитишь сироту и бесправного, чтобы на земле более не устрашал их.

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.