1 W hy do You stand afar off, O Lord? Why do You hide Yourself, in times of trouble (distress and desperation)?

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

2 T he wicked in pride and arrogance hotly pursue and persecute the poor; let them be taken in the schemes which they have devised.

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

3 F or the wicked man boasts (sings the praises) of his own heart’s desire, and the one greedy for gain curses and spurns, yes, renounces and despises the Lord.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

4 T he wicked one in the pride of his countenance will not seek, inquire for, and yearn for God; all his thoughts are that there is no God.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

5 H is ways are grievous at all times; Your judgments are far above and on high out of his sight; as for all his foes, he sniffs and sneers at them.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

6 H e thinks in his heart, I shall not be moved; for throughout all generations I shall not come to want or be in adversity.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

7 H is mouth is full of cursing, deceit, oppression (fraud); under his tongue are trouble and sin (mischief and iniquity).

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 H e sits in ambush in the villages; in hiding places he slays the innocent; he watches stealthily for the poor (the helpless and unfortunate).

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 H e lurks in secret places like a lion in his thicket; he lies in wait that he may seize the poor (the helpless and the unfortunate); he seizes the poor when he draws him into his net.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 i s crushed, sinks down; and the helpless falls by his mighty.

(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 t hinks in his heart, God has quite forgotten; He has hidden His face; He will never see.

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 A rise, O Lord! O God, lift up Your hand; forget not the humble.

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 W hy does the wicked condemn (spurn and renounce) God? Why has he thought in his heart, You will not call to account?

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 Y ou have seen it; yes, You note trouble and grief (vexation) to requite it with Your hand. The unfortunate commits himself to You; You are the helper of the fatherless.

(34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 B reak the arm of the wicked man; and as for the evil man, search out his wickedness until You find no more.

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 T he Lord is King forever and ever; the nations will perish out of His land.

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 O Lord, You have heard the desire and the longing of the humble and oppressed; You will prepare and strengthen and direct their hearts, You will cause Your ear to hear,

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 T o do justice to the fatherless and the oppressed, so that man, who is of the earth, may not terrify them any more.

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.