1 O h, that You would rend the heavens and that You would come down, that the mountains might quake and flow down at Your presence—

О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2 A s when fire kindles the brushwood and the fire causes the waters to boil—to make Your name known to Your adversaries, that the nations may tremble at Your presence!

Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

3 W hen You did terrible things which we did not expect, You came down; the mountains quaked at Your presence.

Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4 F or from of old no one has heard nor perceived by the ear, nor has the eye seen a God besides You, Who works and shows Himself active on behalf of him who waits for Him.

Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

5 Y ou meet and spare him who joyfully works righteousness (uprightness and justice), remembering You in Your ways. Behold, You were angry, for we sinned; we have long continued in our sins. And shall we be saved?

Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

6 F or we have all become like one who is unclean, and all our righteousness (our best deeds of rightness and justice) is like filthy rags or a polluted garment; we all fade like a leaf, and our iniquities, like the wind, take us away.

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

7 A nd no one calls on Your name and awakens and bestirs himself to take and keep hold of You; for You have hidden Your face from us and have delivered us into the power of our iniquities.

И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

8 Y et, O Lord, You are our Father; we are the clay, and You our Potter, and we all are the work of Your hand.

Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

9 D o not be exceedingly angry, O Lord, or remember iniquity forever. Behold, consider, we beseech You, we are all Your people.

Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

10 Y our holy cities have become a wilderness; Zion has become a wilderness, Jerusalem a desolation.

Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

11 O ur holy and our beautiful house, where our fathers praised You, is burned with fire, and all our pleasant and desirable places are in ruins.

Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

12 C onsidering these, will You restrain Yourself, O Lord ? Will You keep silent and not command our deliverance but humble and afflict us exceedingly?

Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?