1 T hese are the words of the covenant which the Lord commanded Moses to make with the Israelites in the land of Moab, besides the covenant which He made with them in Horeb.

Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.

2 M oses called to all Israel and said to them, You have seen all that the Lord did before your eyes in the land of Egypt to Pharaoh, to all his servants, and to all his land;

Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

3 T he great trials which your eyes saw, the signs, and those great wonders.

големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;

4 Y et the Lord has not given you a heart to understand and eyes to see and ears to hear, to this day.

но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.

5 I have led you forty years in the wilderness; your clothes have not worn out upon you, and your sandals have not worn off your feet.

А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,

6 Y ou have not eaten bread, nor have you drunk wine or strong drink, that you might recognize and know, I am the Lord your God.

хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

7 A nd when you came to this place, Sihon king of Heshbon and Og king of Bashan came out against us to battle, but we defeated them.

И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,

8 W e took their land and gave it as an inheritance to the Reubenites, the Gadites, and the half-tribe of the Manassites.

завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

9 T herefore keep the words of this covenant and do them, that you may deal wisely and prosper in all that you do.

Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

10 A ll of you stand today before the Lord your God—your heads, your tribes, your elders, and your officers, even all the men of Israel,

Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,

11 Y our little ones, your wives, and the stranger and sojourner in your camp, from the hewer of your wood to the drawer of your water—

чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -

12 T hat you may enter into the covenant of the Lord your God, and into His oath which He makes with you today,

за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,

13 T hat He may establish you this day as a people for Himself, and that He may be to you a God as He said to you and as He swore to your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob.

за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

14 I t is not with you only that I make this sworn covenant

И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

15 B ut with future Israelites who do not stand here with us today before the Lord our God, as well as with those who are here with us this day.

но <както> с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, <така> и с ония, които днес не са тук с нас;

16 Y ou know how we lived in the land of Egypt and how we came through the midst of the nations you crossed.

(защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;

17 A nd you have seen their abominations and their idols of wood and stone, of silver and gold, which were among them.

и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

18 B eware lest there should be among you a man or woman, or family or tribe, whose heart turns away this day from the Lord our God to go and serve the gods of these nations; lest there should be among you a root that bears gall and wormwood,

тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

19 A nd lest, when he hears the words of this curse and oath, he flatters and congratulates himself in his heart, saying, I shall have peace and safety, though I walk in the stubbornness of my heart and sweep away the watered land with the dry.

та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.

20 T he Lord will not pardon him, but then the anger of the Lord and His jealousy will smoke against that man, and all the curses that are written in this book shall settle on him; the Lord will blot out his very name from under the heavens.

Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.

21 A nd the Lord will single him out for ruin and destruction from all the tribes of Israel, according to all the curses of the covenant that are written in this Book of the Law,

Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

22 S o that the next generation, your children who rise up after you, and the foreigner who shall come from a distant land, shall say, when they see the plagues of this land and the diseases with which the Lord has made it sick—

А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите <нанесени> на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:

23 T he whole land is brimstone and salt and a burned waste, not sown or bearing anything, where no grass can take root, like the overthrow of Sodom and Gomorrah with Admah and Zeboiim, which the Lord overthrew in His anger and wrath—

Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

24 E ven all the nations shall say, Why has the Lord done thus to this land? What does the heat of this great anger mean?

Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

25 T hen men shall say, Because they forsook the covenant of the Lord, the God of their fathers, which He made with them when He brought them forth out of the land of Egypt.

Тогава ще <им> думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

26 F or they went and served other gods and worshiped them, gods they knew not and that He had not given to them.

и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -

27 S o the anger of the Lord was kindled against this land, bringing upon it all the curses that are written in this book.

за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

28 A nd the Lord rooted them out of their land in anger and in wrath and in great indignation and cast them into another land, as it is this day.

И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

29 T he secret things belong unto the Lord our God, but the things which are revealed belong to us and to our children forever, that we may do all of the words of this law.

Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.