1 T hen Jacob went on his way, and God’s angels met him.

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 W hen Jacob saw them, he said, This is God’s army! So he named that place Mahanaim.

А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

3 A nd Jacob sent messengers before him to Esau his brother in the land of Seir, the country of Edom.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

4 A nd he commanded them, Say this to my lord Esau: Your servant Jacob says this: I have been living temporarily with Laban and have stayed there till now.

и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

5 A nd I have oxen, donkeys, flocks, menservants, and women servants; and I have sent to tell my lord, that I may find mercy and kindness in your sight.

придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 A nd the messengers returned to Jacob, saying, We came to your brother Esau; and now he is to meet you, and four hundred men are with him.

А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 T hen Jacob was greatly afraid and distressed; and he divided the people who were with him, and the flocks and herds and camels, into two groups,

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

8 T hinking, If Esau comes to the one group and smites it, then the other group which is left will escape.

Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 J acob said, O God of my father Abraham and God of my father Isaac, the Lord Who said to me, Return to your country and to your people and I will do you good,

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 I am not worthy of the least of all the mercy and loving-kindness and all the faithfulness which You have shown to Your servant, for with my staff I passed over this Jordan, and now I have become two companies.

не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

11 D eliver me, I pray You, from the hand of my brother, from the hand of Esau; for I fear him, lest he come and smite, the mothers with the children.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

12 A nd You said, I will surely do you good and make your descendants as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.

13 A nd Jacob lodged there that night and took from what he had with him as a present for his brother Esau:

Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

14 T wo hundred she-goats, 20 he-goats, 200 ewes, 20 rams,

двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

15 T hirty milk camels with their colts, 40 cows, 10 bulls, 20 she-donkeys, and 10 colts.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

16 A nd he put them into the charge of his servants, every drove by itself, and said to his servants, Pass over before me and put a space between drove and drove.

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 A nd he commanded the first, When Esau my brother meets you and asks to whom you belong, where you are going, and whose are the animals before you,

На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

18 T hen you shall say, They are your servant Jacob’s; it is a present sent to my lord Esau; and moreover, he is behind us.

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

19 A nd so he commanded the second and the third and all that followed the droves, saying, This is what you are to say to Esau when you meet him.

Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

20 A nd say, Moreover, your servant Jacob is behind us. For he said, I will appease him with the present that goes before me, and afterward I will see his face; perhaps he will accept me.

и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>.

21 S o the present went on before him, and he himself lodged that night in the camp.

И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

22 B ut he rose up that night and took his two wives, his two women servants, and his eleven sons and passed over the ford Jabbok.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

23 A nd he took them and sent them across the brook; also he sent over all that he had.

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

24 A nd Jacob was left alone, and a Man wrestled with him until daybreak.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 A nd when '> Man] saw that He did not prevail against, He touched the hollow of his thigh; and Jacob’s thigh was put out of joint as he wrestled with Him.

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26 T hen He said, Let Me go, for day is breaking. But said, I will not let You go unless You declare a blessing upon me.

Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

27 a sked him, What is your name? And he said, Jacob!

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 A nd He said, Your name shall be called no more Jacob, but Israel; for you have contended and have power with God and with men and have prevailed.

А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29 T hen Jacob asked Him, Tell me, I pray You, what is Your name? But He said, Why is it that you ask My name? And a blessing on there.

А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

30 A nd Jacob called the name of the place Peniel, saying, For I have seen God face to face, and my life is spared and not snatched away.

И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

31 A nd as he passed Penuel, the sun rose upon him, and he was limping because of his thigh.

Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 T hat is why to this day the Israelites do not eat the sinew of the hip which is on the hollow of the thigh, because touched the hollow of Jacob’s thigh on the sinew of the hip.

Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.