1 S o Jacob dwelt in the land in which his father had been a stranger and sojourner, in the land of Canaan.

А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2 T his is the history of the descendants of Jacob and this is Jacob’s line. Joseph, when he was seventeen years old, was shepherding the flock with his brothers; the lad was with the sons of Bilhah and Zilpah, his father’s wives; and Joseph brought to his father a bad report of them.

Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 N ow Israel loved Joseph more than all his children because he was the son of his old age, and he made him a long tunic with sleeves.

А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4 B ut when his brothers saw that their father loved more than all of his brothers, they hated him and could not say, Peace to him or speak peaceably to him.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5 N ow Joseph had a dream and he told it to his brothers, and they hated him still more.

А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6 A nd he said to them, Listen now and hear, I pray you, this dream that I have dreamed:

Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7 W e were binding sheaves in the field, and behold, my sheaf arose and stood upright, and behold, your sheaves stood round about my sheaf and bowed down!

Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 H is brothers said to him, Shall you indeed reign over us? Or are you going to have us as your subjects and dominate us? And they hated him all the more for his dreams and for what he said.

А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9 B ut Joseph dreamed yet another dream and told it to his brothers. He said, See here, I have dreamed again, and behold, eleven stars the sun and the moon bowed down and did reverence to me!

А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 A nd he told it to his father his brethren. But his father rebuked him and said to him, What is the meaning of this dream that you have dreamed? Shall I and your mother and your brothers actually come to bow down ourselves to the earth and do homage to you?

Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 J oseph’s brothers envied him and were jealous of him, but his father observed the saying and pondered over it.

И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12 J oseph’s brothers went to shepherd and feed their father’s flock near Shechem.

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 I srael said to Joseph, Do not your brothers shepherd my flock at Shechem? Come, and I will send you to them. And he said, Here I am.

Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14 A nd said to him, Go, I pray you, see whether everything is all right with your brothers and with the flock; then come back and bring me word. So he sent him out of the Hebron Valley, and he came to Shechem.

И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15 A nd a certain man found him, and behold, he had lost his way and was wandering in the open country. The man asked him, What are you trying to find?

И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16 A nd he said, I am looking for my brothers. Tell me, I pray you, where they are pasturing our flocks.

А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат <стадото>.

17 B ut the man said, they have gone. I heard them say, Let us go to Dothan. And Joseph went after his brothers and found them at Dothan.

И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18 A nd when they saw him far off, even before he came near to them, they conspired to kill him.

А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19 A nd they said one to another, See, here comes this dreamer and master of dreams.

Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20 S o come on now, let us kill him and throw his body into some pit; then we will say, Some wild and ferocious animal has devoured him; and we shall see what will become of his dreams!

Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 N ow Reuben heard it and he delivered him out of their hands by saying, Let us not kill him.

Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22 A nd Reuben said to them, Shed no blood, but cast him into this pit or well that is out here in the wilderness and lay no hand on him. He was trying to get Joseph out of their hands in order to rescue him and deliver him again to his father.

Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 W hen Joseph had come to his brothers, they stripped him of his long garment which he was wearing;

И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 T hen they took him and cast him into the pit which was empty; there was no water in it.

Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 T hen they sat down to eat their lunch. When they looked up, behold, they saw a caravan of Ishmaelites coming from Gilead, with their camels bearing gum, balm (balsam), and myrrh or ladanum, going on their way to carry them down to Egypt.

После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 A nd Judah said to his brothers, What do we gain if we slay our brother and conceal his blood?

Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27 C ome, let us sell him to the Ishmaelites, and let not our hand be upon him, for he is our brother and our flesh. And his brothers consented.

Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 T hen as the Midianite merchants were passing by, the brothers pulled Joseph up and lifted him out of the well. And they sold him for twenty pieces of silver to the Ishmaelites, who took Joseph into Egypt.

И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29 T hen Reuben returned to the pit; and behold, Joseph was not in the pit, and he rent his clothes.

А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 H e rejoined his brothers and said, The boy is not there! And I, where shall I go ?

И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31 T hen they took Joseph’s long garment, killed a young goat, and dipped the garment in the blood;

Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32 A nd they sent the garment to their father, saying, We have found this! Examine and decide whether it is your son’s tunic or not.

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 H e said, My son’s long garment! An evil beast has devoured him; Joseph is without doubt rent in pieces.

И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34 A nd Jacob tore his clothes, put on sackcloth, and mourned many days for his son.

И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35 A nd all his sons and daughters attempted to console him, but he refused to be comforted and said, I will go down to Sheol (the place of the dead) to my son mourning. And his father wept for him.

И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 A nd the Midianites sold in Egypt to Potiphar, an officer of Pharaoh and the captain and chief executioner of the guard.

А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.