1 B ut King Solomon loved many foreign women—the daughter of Pharaoh, women of the Moabites, Ammonites, Edomites, Sidonians, and Hittites.

А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

2 T hey were of the very nations of whom the Lord said to the Israelites, You shall not mingle with them, neither shall they mingle with you, for surely they will turn away your hearts after their gods. Yet Solomon clung to these in love.

от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3 H e had 700 wives, princesses, and 300 concubines, and his wives turned away his heart from God.

Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

4 F or when Solomon was old, his wives turned away his heart after other gods, and his heart was not perfect (complete and whole) with the Lord his God, as was the heart of David his father.

Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

5 F or Solomon went after Ashtoreth the goddess of the Sidonians, and after Milcom the abominable idol of the Ammonites!

Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст. 7.}, мерзостта на амонците.

6 S olomon did evil in the sight of the Lord, and went not fully after the Lord, as David his father did.

Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

7 T hen Solomon built a high place for Chemosh the abominable idol of Moab, on the hill opposite Jerusalem, and for Molech the abominable idol of the Ammonites.

В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

8 A nd he did so for all of his foreign wives, who burned incense and sacrificed to their gods.

Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

9 A nd the Lord was angry with Solomon because his heart was turned from the Lord, the God of Israel, Who had appeared to him twice,

А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,

10 A nd had commanded him concerning this thing, that he should not go after other gods, but he did not do what the Lord commanded.

и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

11 T herefore the Lord said to Solomon, Because you are doing this and have not kept My covenant and My statutes, which I have commanded you, I will surely rend the kingdom from you and will give it to your servant!

Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

12 H owever, in your days I will not do it, for David your father’s sake. But I will rend it out of the hand of your son!

Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

13 H owever, I will not tear away all the kingdom, but will give one tribe to your son for David My servant’s sake and for the sake of Jerusalem, which I have chosen.

Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

14 T he Lord stirred up an adversary against Solomon, Hadad the Edomite; he was of royal descent in Edom.

След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

15 F or when David was in Edom, and Joab the commander of Israel’s army went up to bury the slain, he slew every male in Edom.

Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

16 F or Joab and all Israel remained there for six months, until he had cut off every male in Edom.

(понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

17 B ut Hadad fled, he and certain Edomites of his father’s servants, to Egypt, Hadad being yet a little child.

Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

18 T hey set out from Midian and came to Paran, and took men with them out of Paran and came to Egypt, to Pharaoh king of Egypt, who gave Hadad a house and land and ordered provisions for him.

Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

19 H adad found great favor with Pharaoh, so that he gave him in marriage the sister of his own wife Tahpenes the queen.

И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

20 T he sister of Tahpenes bore Hadad Genubath his son, whom Tahpenes weaned in Pharaoh’s house; and Genubath was in Pharaoh’s household among the sons of Pharaoh.

И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

21 B ut when Hadad heard in Egypt that David slept with his fathers and that Joab the commander of Israel’s army was dead, Hadad said to Pharaoh, Let me depart, that I may go to my own country.

И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

22 T hen Pharaoh said to him, But what have you lacked with me that now you want to go to your own country? He replied, Nothing. However, let me go anyhow.

А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

23 G od raised up for another adversary, Rezon son of Eliada, who had fled from his master, Hadadezer king of Zobah.

Бог му подигна <и друг> противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар.

24 R ezon gathered men about him and became leader of a marauding band after the slaughter by David. They went to Damascus and dwelt and made king in Damascus.

И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази <совците;> и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск.

25 A nd Rezon was an adversary to Israel all the days of Solomon, besides the mischief that Hadad did. Rezon abhorred Israel and reigned over Syria.

Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които <направи> Адад, <Резон> досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

26 J eroboam son of Nebat, an Ephrathite of Zereda, Solomon’s servant, whose mother’s name was Zeruah, a widow woman, rebelled against the king—

Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

27 A nd for this reason: Solomon built the Millo and repaired the breaches of the city of David his father.

А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

28 T he man Jeroboam was a mighty man of courage. Solomon, seeing that the young man was industrious, put him in charge over all the labor of the house of Joseph.

тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе <там;> и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа <наложена> върху Иосифовия дом.

29 A t that time, when Jeroboam went out of Jerusalem, the prophet Ahijah the Shilonite met him on the way. Ahijah had clad himself with a new garment; and they were alone in the field.

А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

30 A hijah caught the new garment he wore and tore it into twelve pieces.

И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

31 H e said to Jeroboam, You take ten pieces, for thus says the Lord, the God of Israel, Behold, I will tear the kingdom from the hand of Solomon and will give you ten tribes.

И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

32 B ut he shall have one tribe, for My servant David’s sake and for Jerusalem’s sake, the city which I have chosen out of all the tribes of Israel,

(ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

33 B ecause they have forsaken Me and have worshiped Ashtoreth the goddess of the Sidonians, Chemosh the god of the Moabites, and Milcom the god of the Ammonites, and have not walked in My ways, to do what is right in My sight, keeping My statutes and My ordinances as did David his father.

защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и <да пазят> повеленията Ми, и съдбите Ми, както <правеше> баща му Давид.

34 H owever, I will not take the whole kingdom out of his hand; but I will make him ruler all the days of his life for David My servant’s sake, whom I chose because he kept My commandments and My statutes.

Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.} през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

35 B ut I will take the kingdom out of his son’s hand and give it to you, ten tribes.

Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, <сиреч>, десет племена;

36 Y et to his son I will give one tribe, that David My servant may always have a light before Me in Jerusalem, the city where I have chosen to put My Name.

А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

37 A nd I will take you, and you shall reign according to all that your soul desires; and you shall be king over Israel.

А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

38 A nd if you will hearken to all I command you and will walk in My ways and do right in My sight, keeping My statutes and My commandments, as David My servant did, I will be with you and build you a sure house, as I built for David, and will give Israel to you.

И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш <всичко>, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

39 A nd I will for this afflict the descendants of David, but not forever.

И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

40 S olomon sought therefore to kill Jeroboam. But Jeroboam arose and fled into Egypt, to Shishak king of Egypt, and was in Egypt until Solomon died.

Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

41 T he rest of the acts of Solomon—and all that he did, and his wisdom (skill)—are they not written in the book of the acts of Solomon?

А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

42 T he time Solomon reigned in Jerusalem over all Israel was forty years.

А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

43 A nd Solomon slept with his fathers and was buried in the city of David his father. Rehoboam his son reigned in his stead.

Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.