1 T he Israelites journeyed and encamped in the plains of Moab, on the east side of the Jordan at Jericho.

Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

2 A nd Balak son of Zippor saw all that Israel had done to the Amorites.

А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

3 A nd Moab was terrified at the people and full of dread, because they were many. Moab was distressed and overcome with fear because of the Israelites.

И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

4 A nd Moab said to the elders of Midian, Now will this multitude lick up all that is round about us, as the ox licks up the grass of the field. So Balak son of Zippor, the king of the Moabites at that time,

И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 S ent messengers to Balaam son of Beor at Pethor, which is by the River, even to the land of the children of his people, to say to him, There is a people come out from Egypt; behold, they cover the face of the earth and they have settled down and dwell opposite me.

изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

6 N ow come, I beg of you, curse this people for me, for they are too powerful for me. Perhaps I may be able to defeat them and drive them out of the land, for I know that he whom you bless is blessed, and he whom you curse is cursed.

Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

7 A nd the elders of Moab and of Midian departed with the rewards of foretelling in their hands; and they came to Balaam and told him the words of Balak.

И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

8 A nd he said to them, Lodge here tonight and I will bring you word as the Lord may speak to me. And the princes of Moab abode with Balaam.

А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

9 A nd God came to Balaam, and said, What men are these with you?

И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 A nd Balaam said to God, Balak son of Zippor, king of Moab, has sent to me, saying,

И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене <да кажат:>

11 B ehold, the people who came out of Egypt cover the face of the earth; come now, curse them for me. Perhaps I shall be able to fight against them and drive them out.

Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 A nd God said to Balaam, You shall not go with them; you shall not curse the people, for they are blessed.

А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 A nd Balaam rose up in the morning, and said to the princes of Balak, Go back to your own land, for the Lord refuses to permit me to go with you.

И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 S o the princes of Moab rose up and went to Balak, and said, Balaam refuses to come with us.

Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 T hen Balak again sent princes, more of them and more honorable than the first ones.

А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 A nd they came to Balaam, and said to him, Thus says Balak son of Zippor, I beg of you, let nothing hinder you from coming to me.

И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 F or I will promote you to very great honor and I will do whatever you tell me; so come, I beg of you, curse this people for me.

защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 A nd Balaam answered the servants of Balak, If Balak would give me his house full of silver and gold, I cannot go beyond the word of the Lord my God, to do less or more.

А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 N ow therefore, I pray you, tarry here again tonight that I may know what more the Lord will say to me.

За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 A nd God came to Balaam at night, and said to him, If the men come to call you, rise up and go with them, but still only what I tell you may you do.

И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 A nd Balaam rose up in the morning and saddled his donkey and went with the princes of Moab.

За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 A nd God’s anger was kindled because he went, and the Angel of the Lord stood in the way as an adversary against him. Now he was riding upon his donkey, and his two servants were with him.

Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 A nd the donkey saw the Angel of the Lord standing in the way and His sword drawn in His hand, and the donkey turned aside out of the way and went into the field. And Balaam struck the donkey to turn her into the way.

И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 B ut the Angel of the Lord stood in a path of the vineyards, a wall on this side and a wall on that side.

Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.

25 A nd when the donkey saw the Angel of the Lord, she thrust herself against the wall and crushed Balaam’s foot against it, and he struck her again.

И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 A nd the Angel of the Lord went further and stood in a narrow place where there was no room to turn, either to the right hand or to the left.

После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

27 A nd when the donkey saw the Angel of the Lord, she fell down under Balaam, and Balaam’s anger was kindled and he struck the donkey with his staff.

И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 A nd the Lord opened the mouth of the donkey, and she said to Balaam, What have I done to you that you should strike me these three times?

Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

29 A nd Balaam said to the donkey, Because you have ridiculed and provoked me! I wish there were a sword in my hand, for now I would kill you!

А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 A nd the donkey said to Balaam, Am not I your donkey, upon which you have ridden all your life long until this day? Was I ever accustomed to do so to you? And he said, No.

И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 T hen the Lord opened Balaam’s eyes, and he saw the Angel of the Lord standing in the way with His sword drawn in His hand; and he bowed his head and fell on his face.

Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 A nd the Angel of the Lord said to him, Why have you struck your donkey these three times? See, I came out to stand against and resist you, for your behavior is willfully obstinate and contrary before Me.

И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 A nd the ass saw Me and turned from Me these three times. If she had not turned from Me, surely I would have slain you and saved her alive.

и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 B alaam said to the Angel of the Lord, I have sinned, for I did not know You stood in the way against me. But now, if my going displeases You, I will return.

Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 T he Angel of the Lord said to Balaam, Go with the men, but you shall speak only what I tell you. So Balaam went with the princes of Balak.

А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 W hen Balak heard that Balaam had come, he went out to meet him at the city of Moab on the border formed by the Arnon, at the farthest end of the boundary.

А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град <разположен там>, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 B alak said to Balaam, Did I not send to you to ask you to me? Why did you not come? Am not I able to promote you to honor?

Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 A nd Balaam said to Balak, Indeed I have come to you, but do I now have any power at all to say anything? The word that God puts in my mouth, that shall I speak.

А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 A nd Balaam went with Balak, and they came to Kiriath-huzoth.

И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 A nd Balak offered oxen and sheep, and sent to Balaam and to the princes who were with him.

И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати <от тях> и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 A nd on the following day Balak took Balaam and brought him up into the high places of Bamoth-baal; from there he saw the nearest of the Israelites.

А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете <до> крайната им част.