1 O Lord, remember what has come upon us! Look down and see our reproach (our national disgrace)!

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance has fallen over to strangers, our houses to foreigners.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 W e have become orphans and fatherless; our mothers are like widows.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 W e have had to pay money to drink the water that belongs to us; our wood is sold to us.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 O ur pursuers are upon our necks; we are weary and are allowed no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 W e have given the hand to the Egyptians and to the Assyrians to get food to satisfy.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers sinned and are no more, and we have borne their iniquities.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 S ervants and slaves rule over us; there is none to deliver us out of their hands.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e get our bread at the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 O ur skin glows and is parched as from an oven because of the burning heat of famine.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion, the virgins in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 T hey hung princes by their hands; the persons of elders were not respected.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Y oung men carried millstones, and boys fell under wood.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 T he elders have ceased from the city’s gate, the young men from their music.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 C eased is the joy of our hearts; our dancing has turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 T he crown has fallen from our head! Woe to us, for we have sinned!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 B ecause of this our hearts are faint and sick; because of these things our eyes are dim and see darkly.

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 A s for Mount Zion, which lies desolate, the jackals prowl over it!

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 B ut You, O Lord, remain and reign forever; Your throne endures from generation to generations.

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 W hy do You forget us forever? Why do You forsake us so long?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 T urn us to Yourself, O Lord, and we shall be turned and restored! Renew our days as of old!—

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 O r have You utterly rejected us? Or are You exceedingly angry with us ?

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.