1 A cuérdate, oh Señor, de lo que nos ha sucedido; Mira y ve nuestro oprobio.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 N uestra heredad ha pasado a extraños, Nuestras casas a extranjeros.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 H emos quedado huérfanos, sin padre, Nuestras madres, como viudas.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 P or el agua que bebemos tenemos que pagar, Nuestra leña nos llega por precio.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 S obre nuestros cuellos están nuestros perseguidores; No hay descanso para nosotros, estamos agotados.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 A Egipto y a Asiria nos hemos sometido Para saciarnos de pan.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N uestros padres pecaron, ya no existen, Y nosotros cargamos con sus iniquidades.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 E sclavos dominan sobre nosotros, No hay quien nos libre de su mano.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 C on peligro de nuestras vidas conseguimos nuestro pan, Enfrentándonos a la espada en el desierto.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 N uestra piel quema como un horno, A causa de los ardores del hambre.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 V iolaron a las mujeres en Sion, A las vírgenes en las ciudades de Judá.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 L os príncipes fueron colgados de sus manos, Los rostros de los ancianos no fueron respetados.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 L os jóvenes trabajaron en el molino, Y los muchachos cayeron bajo el peso de la leña.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 L os ancianos han dejado de estar a las puertas de la ciudad, Los jóvenes de su música.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 H a cesado el gozo de nuestro corazón, Se ha convertido en duelo nuestra danza.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 H a caído la corona de nuestra cabeza. ¡Ay de nosotros, pues hemos pecado!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 P or esto está abatido nuestro corazón, Por estas cosas se nublan nuestros ojos,

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 P orque el Monte Sion está asolado; Las zorras merodean en él.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 P ero Tú, oh Señor, reinas para siempre, Tu trono permanece de generación en generación.

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 ¿ Por qué Te olvidas para siempre de nosotros, Y nos abandonas a perpetuidad ?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 R estáuranos a Ti, oh Señor, y seremos restaurados; Renueva nuestros días como antaño,

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 A no ser que nos hayas desechado totalmente, Y estés enojado en gran manera contra nosotros.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.