1 C ombate, oh Señor, a los que me combaten; Ataca a los que me atacan.

(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 E cha mano del broquel y del escudo, Y levántate en mi ayuda.

Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

3 E mpuña también la lanza y el hacha para enfrentarte a los que me persiguen; Dile a mi alma: “Yo soy tu salvación.”

Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 S ean avergonzados y confundidos los que buscan mi vida; Sean puestos en fuga y humillados los que traman el mal contra mí.

Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 S ean como paja delante del viento, Con el ángel del Señor acosándo los.

Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 S ea su camino tenebroso y resbaladizo, Con el ángel del Señor persiguiéndolos.

Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 P orque sin causa me tendieron su red; Sin causa cavaron fosa para mi alma.

Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

8 Q ue venga destrucción sobre él sin darse cuenta, Y la red que él mismo tendió lo prenda, ¡Que caiga en esa misma destrucción!

Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 Y mi alma se regocijará en el Señor; En Su salvación se gozará.

А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

10 D irán todos mis huesos: “ Señor, ¿quién como Tú, Que libras al afligido de aquél que es más fuerte que él, Sí, al afligido y al necesitado de aquél que lo despoja ?”

Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 S e levantan testigos malvados, Y de lo que no sé me preguntan.

Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

12 M e devuelven mal por bien Para aflicción de mi alma.

Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

13 P ero yo, cuando ellos estaban enfermos, vestía de cilicio; Humillé mi alma con ayuno, Y mi oración se repetía en mi pecho.

А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

14 C omo por mi amigo, como por mi hermano, andaba de aquí para allá; Como el que está de duelo por la madre, enlutado me encorvaba.

Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 P ero ellos se alegraron en mi tropiezo, y se reunieron; Los agresores, a quienes no conocía, se juntaron contra mí; Me despedazaban sin cesar.

Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

16 C omo bufones impíos en una fiesta, Rechinaban sus dientes contra mí.

Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 ¿ Hasta cuándo, Señor, estarás mirando ? Rescata mi alma de sus estragos, Mi única vida de los leones.

Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

18 E n la gran congregación Te daré gracias; Entre mucha gente Te alabaré.

Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 N o permitas que se regocijen a costa mía los que injustamente son mis enemigos, Ni que guiñen el ojo con malicia los que sin causa me aborrecen.

Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 P orque ellos no hablan paz, Sino que piensan palabras engañosas contra los pacíficos de la tierra,

Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 Y abrieron bien grande su boca contra mí; Dijeron: “¡Ajá, nuestros ojos lo han visto!”

Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 T ú lo has visto, Señor, no calles; Señor, no estés lejos de mí.

Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 D espierta y levántate para mi defensa Y para mi causa, Dios mío y Señor mío.

Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 J úzgame conforme a Tu justicia, oh Señor, Dios mío; Que no se rían de mí.

Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 Q ue no digan en su corazón: “¡Esto es lo que queríamos!” Que no digan: “¡Lo hemos devorado!”

Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

26 S ean avergonzados y humillados a una los que se alegran de mi mal; Cúbranse de vergüenza y deshonra los que se engrandecen contra mí.

Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 C anten de júbilo y regocíjense los que favorecen mi causa; Y digan continuamente: “Engrandecido sea el Señor, Que se deleita en la paz de Su siervo.”

Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 Y mi lengua hablará de Tu justicia Y de Tu alabanza todo el día.

И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.