1 “ ¡Cuán hermosa eres, amada mía. Cuán hermosa eres! Tus ojos son como palomas detrás de tu velo; Tu cabellera, como rebaño de cabras Que descienden del Monte Galaad.

Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

2 T us dientes son como rebaño de ovejas trasquiladas Que suben del lavadero, Todas tienen mellizas, Y ninguna de ellas ha perdido su cría.

Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

3 T us labios son como hilo de escarlata, Y tu boca, encantadora. Tus mejillas, como mitades de granada Detrás de tu velo.

Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4 T u cuello, como la torre de David Edificada con hileras de piedras; Miles de escudos cuelgan de ella, Todos escudos de los valientes.

Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

5 T us dos pechos, como dos crías, Mellizas de una gacela Que pacen entre los lirios.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

6 A ntes de que sople la brisa del día Y huyan las sombras, Me iré al monte de la mirra Y al collado del incienso.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7 T oda tú eres hermosa, amada mía, Y no hay defecto en ti.

Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

8 V en conmigo desde el Líbano, esposa mía, Ven conmigo desde el Líbano. Baja desde la cumbre del Amaná, Desde la cumbre del Senir y del Hermón, Desde las guaridas de los leones, Desde los montes de los leopardos.

Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9 H as cautivado mi corazón, hermana mía, esposa mía; Has cautivado mi corazón con una sola mirada de tus ojos, Con una sola hebra de tu collar.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

10 ¡ Cuán hermosos son tus amores, hermana mía, esposa mía! ¡Cuánto mejores son tus amores que el vino, Y la fragancia de tus ungüentos Que todos los bálsamos!

Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11 M iel virgen destilan tus labios, esposa mía, Miel y leche hay debajo de tu lengua, Y la fragancia de tus vestidos es como la fragancia del Líbano.

От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 H uerto cerrado eres, hermana mía, esposa mía, Huerto cerrado, fuente sellada.

Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

13 T us renuevos son paraíso de granados, Con frutas escogidas, alheña y nardos,

Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14 N ardo y azafrán, cálamo aromático y canela, Con todos los árboles de incienso, Mirra y áloes, con todos los mejores bálsamos.

Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15 T ú eres fuente de huertos, Pozo de aguas vivas, Y corrientes que fluyen del Líbano.” LA ESPOSA:

Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16 “ Despierta, viento del norte, Y ven, viento del sur; Hagan que mi huerto exhale fragancia, Que se esparzan sus aromas. Entre mi amado en su huerto Y coma sus mejores frutas.”

Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.