1 B endito sea el Señor, mi Roca, Que adiestra mis manos para la guerra, Y mis dedos para la batalla.

(По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

2 M isericordia mía y fortaleza mía, Mi baluarte y mi libertador, Escudo mío en quien me he refugiado, El que sujeta a mi pueblo debajo de mí.

<Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

3 O h Señor, ¿qué es el hombre para que Tú lo tengas en cuenta, O el hijo del hombre para que pienses en él?

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

4 E l hombre es semejante a un soplo; Sus días son como una sombra que pasa.

Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

5 O h Señor, inclina Tus cielos y desciende; Toca los montes para que humeen.

Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

6 D espide relámpagos y dispérsalos; Lanza Tus flechas y confúndelos.

Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

7 E xtiende Tu mano desde lo alto; Rescátame y líbrame de las muchas aguas; De la mano de extranjeros,

Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

8 C uya boca habla falsedad Y cuya diestra es diestra de mentira.

Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

9 O h Dios, un cántico nuevo Te cantaré; Con arpa de diez cuerdas cantaré alabanzas a Ti,

Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

10 E l que da la victoria (salvación) a los reyes, El que rescata a David Su siervo de la espada maligna.

Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

11 R escátame y líbrame de la mano de extranjeros, Cuya boca habla falsedad Y cuya diestra es diestra de mentira.

Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

12 S ean nuestros hijos en su juventud como plantíos florecientes, Y nuestras hijas como columnas de esquinas labradas como las de un palacio.

Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

13 E stén llenos nuestros graneros, suministrando toda clase de sustento, Y nuestros rebaños produzcan miles y diez miles en nuestros campos.

<Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

14 E sté cargado nuestro ganado, Sin fracasos y sin pérdida, Y no haya gritos de alarma en nuestras calles.

<Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

15 B ienaventurado el pueblo a quien así le sucede; Bienaventurado el pueblo cuyo Dios es el Señor.

<Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!