1 J esús se marchó de allí y llegó a Su pueblo, y Sus discípulos Lo siguieron.

И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2 C uando llegó el día de reposo, comenzó a enseñar en la sinagoga; y muchos que escuchaban se asombraban, diciendo: “¿Dónde obtuvo Este tales cosas, y cuál es esta sabiduría que Le ha sido dada, y estos milagros que hace con Sus manos?

И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

3 ¿ No es Este el carpintero, el hijo de María, y hermano de Jacobo (Santiago), José, Judas y Simón ? ¿No están Sus hermanas aquí con nosotros?” Y se escandalizaban a causa de El.

Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4 Y Jesús les dijo: “No hay profeta sin honra sino en su propia tierra, y entre sus parientes y en su casa.”

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5 Y no pudo hacer allí ningún milagro; sólo sanó a unos pocos enfermos sobre los cuales puso Sus manos.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6 E staba maravillado de la incredulidad de ellos. Y recorría las aldeas de alrededor enseñando. Jesús Envía a los Doce

И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7 E ntonces Jesús llamó a los doce y comenzó a enviarlos de dos en dos, dándoles autoridad (poder) sobre los espíritus inmundos;

И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8 y les ordenó que no llevaran nada para el camino, sino sólo un bordón; ni pan, ni alforja, ni dinero en el cinto;

И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9 s ino calzados con sandalias. “No lleven dos túnicas,” les dijo.

но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.

10 Y añadió: “Dondequiera que entren en una casa, quédense en ella hasta que salgan de la población.

И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 E n cualquier lugar que no los reciban ni los escuchen, al salir de allí, sacúdanse el polvo de la planta de los pies en testimonio contra ellos.”

И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 S aliendo los doce, predicaban que todos se arrepintieran.

И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.

13 T ambién echaban fuera muchos demonios, y ungían con aceite a muchos enfermos y los sanaban. Muerte de Juan el Bautista

И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14 E l rey Herodes (Antipas) se enteró de esto, pues el nombre de Jesús se había hecho célebre, y la gente decía: “Juan el Bautista ha resucitado de entre los muertos, por eso es que estos poderes milagrosos actúan en él.”

И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

15 P ero otros decían: “Es Elías.” Y decían otros: “Es un profeta, como uno de los profetas antiguos ”.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.

16 A l oír esto, Herodes decía: “Juan, a quien yo decapité, ha resucitado.”

Но Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 P orque Herodes (Antipas) mismo había enviado a prender a Juan y lo había encadenado en la cárcel por causa de Herodías, mujer de su hermano Felipe, pues Herodes se había casado con ella.

Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

18 Y Juan le decía a Herodes: “No te es lícito tener la mujer de tu hermano.”

Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 H erodías le tenía rencor y deseaba matarlo, pero no podía,

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 p orque Herodes temía a Juan, sabiendo que era un hombre justo y santo, y lo mantenía protegido. Cuando le oía se quedaba muy perplejo, pero le gustaba escucharlo.

защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 L legó un día oportuno, cuando Herodes, siendo su cumpleaños, ofreció un banquete a sus nobles y comandantes y a los principales de Galilea;

И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 y cuando la hija de Herodías (Salomé) entró y danzó, agradó a Herodes y a los que se sentaban a la mesa con él; y el rey dijo a la muchacha: “Pídeme lo que quieras y te lo daré.”

и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 Y le juró: “Te daré lo que me pidas, hasta la mitad de mi reino.”

И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.

24 E lla salió y dijo a su madre: “¿Qué pediré?” “La cabeza de Juan el Bautista,” le respondió ella.

А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

25 E nseguida ella se presentó apresuradamente ante el rey con su petición, diciendo: “Quiero que me des ahora mismo la cabeza de Juan el Bautista en una bandeja.”

И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

26 A unque el rey se puso muy triste, sin embargo a causa de sus juramentos y de los que se sentaban con él a la mesa, no quiso contradecirla.

И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 A l instante el rey envió a un verdugo y le ordenó que trajera la cabeza de Juan. Y él fue y lo decapitó en la cárcel,

И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 y trajo su cabeza en una bandeja, y se la dio a la muchacha, y la muchacha se la dio a su madre.

и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 C uando los discípulos de Juan oyeron esto, fueron y se llevaron el cuerpo y le dieron sepultura. Alimentación de los Cinco Mil

И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30 L os apóstoles se reunieron con Jesús, y Le informaron sobre todo lo que habían hecho y enseñado.

И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 Y El les dijo: “Vengan, apártense de los demás a un lugar solitario y descansen un poco.” Porque había muchos que iban y venían, y ellos no tenían tiempo ni siquiera para comer.

И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 Y se fueron en la barca a un lugar solitario, apartado.

И отидоха с ладията на уединено място на саме.

33 P ero la gente los vio salir, y muchos los reconocieron y juntos corrieron allá a pie de todas las ciudades, y llegaron antes que ellos.

А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

34 A l desembarcar, Jesús vio una gran multitud, y tuvo compasión de ellos, porque eran como ovejas sin pastor; y comenzó a enseñarles muchas cosas.

И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 Y cuando ya era muy tarde, Sus discípulos se acercaron a El, diciendo: “El lugar está desierto y ya es muy tarde;

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 d espídelos para que vayan a los campos y aldeas de alrededor, y se compren algo de comer.”

разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 “ Denles ustedes de comer,” les contestó Jesús. Y ellos Le dijeron: “¿ Quieres que vayamos y compremos 200 denarios (salario de 200 días) de pan y les demos de comer ?”

А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

38 J esús les dijo: “¿Cuántos panes tienen ustedes? Vayan y vean.” Y cuando se cercioraron le dijeron: “Cinco panes y dos peces.”

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

39 Y les mandó que todos se recostaran por grupos sobre la hierba verde.

И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 Y se recostaron por grupos de cien y de cincuenta.

И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 E ntonces El tomó los cinco panes y los dos peces, y levantando los ojos al cielo, los bendijo; partió los panes y los iba dando a los discípulos para que se los sirvieran; también repartió los dos peces entre todos.

И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 T odos comieron y se saciaron.

И всички ядоха и се наситиха.

43 R ecogieron doce cestas llenas de los pedazos, y también de los peces.

И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 L os que comieron los panes eran 5, 000 hombres. Jesús Anda sobre el Mar

А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

45 E nseguida Jesús hizo que Sus discípulos subieran a la barca y fueran delante de El al otro lado, a Betsaida, mientras El despedía a la multitud.

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 D espués de despedirse de ellos, se fue al monte a orar.

И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 A l anochecer, la barca estaba en medio del mar, y El estaba solo en tierra.

И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 Y al verlos remar fatigados, porque el viento les era contrario, como a la cuarta vigilia de la noche (3 a 6 a. m.), fue hacia ellos andando sobre el mar, y quería pasarlos de largo.

И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 P ero cuando ellos Lo vieron andando sobre el mar, pensaron que era un fantasma y se pusieron a gritar;

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 p orque todos Lo vieron y se turbaron. Pero enseguida El habló con ellos y les dijo: “¡Tengan ánimo; soy Yo, no teman!”

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 S ubió con ellos a la barca, y el viento se calmó; y ellos estaban asombrados en gran manera,

И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 p orque no habían entendido lo de los panes, sino que su mente estaba embotada. Jesús en Genesaret

Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 T erminada la travesía, llegaron a tierra en Genesaret, y atracaron en la orilla.

И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 C uando salieron de la barca, la gente enseguida reconoció a Jesús,

И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;

55 y recorrieron apresuradamente toda aquella región, y comenzaron a traer a los enfermos en sus camillas adonde oían decir que El estaba.

и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56 D ondequiera que El entraba en aldeas, ciudades o campos, ponían a los enfermos en las plazas, y Le rogaban que les permitiera tocar siquiera el borde de Su manto; y todos los que lo tocaban quedaban curados.

И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.