1 A nd he went forth thence, and came to his own country, and his disciples do follow him,

И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2 a nd sabbath having come, he began in the synagogue to teach, and many hearing were astonished, saying, `Whence hath this one these things? and what the wisdom that was given to him, that also such mighty works through his hands are done?

И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

3 I s not this the carpenter, the son of Mary, and brother of James, and Joses, and Judas, and Simon? and are not his sisters here with us?' -- and they were being stumbled at him.

Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4 A nd Jesus said to them -- `A prophet is not without honor, except in his own country, and among his kindred, and in his own house;'

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5 a nd he was not able there any mighty work to do, except on a few infirm people having put hands he did heal;

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6 a nd he wondered because of their unbelief. And he was going round the villages, in a circle, teaching,

И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7 a nd he doth call near the twelve, and he began to send them forth two by two, and he was giving them power over the unclean spirits,

И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8 a nd he commanded them that they may take nothing for the way, except a staff only -- no scrip, no bread, no brass in the girdle,

И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9 b ut having been shod with sandals, and ye may not put on two coats.

но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.

10 A nd he said to them, `Whenever ye may enter into a house, there remain till ye may depart thence,

И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 a nd as many as may not receive you, nor hear you, going out thence, shake off the dust that is under your feet for a testimony to them; verily I say to you, It shall be more tolerable for Sodom or Gomorrah in a day of judgment than for that city.'

И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 A nd having gone forth they were preaching that might reform,

И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.

13 a nd many demons they were casting out, and they were anointing with oil many infirm, and they were healing.

И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14 A nd the king Herod heard, (for his name became public,) and he said -- `John the Baptist out of the dead was raised, and because of this the mighty powers are working in him.'

И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

15 O thers said -- `It is Elijah,' and others said -- `It is a prophet, or as one of the prophets.'

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.

16 A nd Herod having heard, said -- `He whom I did behead -- John -- this is he; he was raised out of the dead.'

Но Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 F or Herod himself, having sent forth, did lay hold on John, and bound him in the prison, because of Herodias the wife of Philip his brother, because he married her,

Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

18 f or John said to Herod -- `It is not lawful to thee to have the wife of thy brother;'

Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 a nd Herodias was having a quarrel with him, and was willing to kill him, and was not able,

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 f or Herod was fearing John, knowing him a man righteous and holy, and was keeping watch over him, and having heard him, was doing many things, and hearing him gladly.

защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 A nd a seasonable day having come, when Herod on his birthday was making a supper to his great men, and to the chiefs of thousands, and to the first men of Galilee,

И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 a nd the daughter of that Herodias having come in, and having danced, and having pleased Herod and those reclining (at meat) with him, the king said to the damsel, `Ask of me whatever thou wilt, and I will give to thee,'

и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 a nd he sware to her -- `Whatever thou mayest ask me, I will give to thee -- unto the half of my kingdom.'

И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.

24 A nd she, having gone forth, said to her mother, `What shall I ask for myself?' and she said, `The head of John the Baptist;'

А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

25 a nd having come in immediately with haste unto the king, she asked, saying, `I will that thou mayest give me presently, upon a plate, the head of John the Baptist.'

И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

26 A nd the king -- made very sorrowful -- because of the oaths and of those reclining (at meat) with him, would not put her away,

И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 a nd immediately the king having sent a guardsman, did command his head to be brought,

И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 a nd he having gone, beheaded him in the prison, and brought his head upon a plate, and did give it to the damsel, and the damsel did give it to her mother;

и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 a nd having heard, his disciples came and took up his corpse, and laid it in the tomb.

И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30 A nd the apostles are gathered together unto Jesus, and they told him all, and how many things they did, and how many things they taught,

И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 a nd he said to them, `Come ye yourselves apart to a desert place, and rest a little,' for those coming and those going were many, and not even to eat had they opportunity,

И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 a nd they went away to a desert place, in the boat, by themselves.

И отидоха с ладията на уединено място на саме.

33 A nd the multitudes saw them going away, and many recognised him, and by land from all the cities they ran thither, and went before them, and came together to him,

А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

34 a nd having come forth, Jesus saw a great multitude, and was moved with compassion on them, that they were as sheep not having a shepherd, and he began to teach many things.

И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 A nd now the hour being advanced, his disciples having come near to him, say, -- `The place is desolate, and the hour is now advanced,

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 l et them away, that, having gone away to the surrounding fields and villages, they may buy to themselves loaves, for what they may eat they have not.'

разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 A nd he answering said to them, `Give ye them to eat,' and they say to him, `Having gone away, may we buy two hundred denaries' worth of loaves, and give to them to eat?'

А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

38 A nd he saith to them, `How many loaves have ye? go and see;' and having known, they say, `Five, and two fishes.'

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

39 A nd he commanded them to make all recline in companies upon the green grass,

И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 a nd they sat down in squares, by hundreds, and by fifties.

И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 A nd having taken the five loaves and the two fishes, having looked up to the heaven, he blessed, and brake the loaves, and was giving to his disciples, that they may set before them, and the two fishes divided he to all,

И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 a nd they did all eat, and were filled,

И всички ядоха и се наситиха.

43 a nd they took up of broken pieces twelve hand-baskets full, and of the fishes,

И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 a nd those eating of the loaves were about five thousand men.

А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

45 A nd immediately he constrained his disciples to go into the boat, and to go before to the other side, unto Bethsaida, till he may let the multitude away,

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 a nd having taken leave of them, he went away to the mountain to pray.

И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 A nd evening having come, the boat was in the midst of the sea, and he alone upon the land;

И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 a nd he saw them harassed in the rowing, for the wind was against them, and about the fourth watch of the night he doth come to them walking on the sea, and wished to pass by them.

И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 A nd they having seen him walking on the sea, thought to be an apparition, and cried out,

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 f or they all saw him, and were troubled, and immediately he spake with them, and saith to them, `Take courage, I am, be not afraid.'

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 A nd he went up unto them to the boat, and the wind lulled, and greatly out of measure were they amazed in themselves, and were wondering,

И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 f or they understood not concerning the loaves, for their heart hath been hard.

Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 A nd having passed over, they came upon the land of Gennesaret, and drew to the shore,

И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 a nd they having come forth out of the boat, immediately having recognised him,

И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;

55 h aving run about through all that region round about, they began upon the couches to carry about those ill, where they were hearing that he is,

и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56 a nd wherever he was going, to villages, or cities, or fields, in the market-places they were laying the infirm, and were calling upon him, that they may touch if it were but the fringe of his garment, and as many as were touching him were saved.

И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.