1 T he burden of Babylon that Isaiah son of Amoz hath seen:

<Пророчество> за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

2 ` On a high mountain lift ye up an ensign, Raise the voice to them, wave the hand, And they go in to the openings of nobles.

Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

3 I have given charge to My sanctified ones, Also I have called My mighty ones for Mine anger, Those rejoicing at Mine excellency.'

Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за <да извършат волята на> гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

4 A voice of a multitude in the mountains, A likeness of a numerous people, A voice of noise from the kingdoms of nations who are gathered, Jehovah of Hosts inspecting a host of battle!

Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

5 T hey are coming in from a land afar off, From the end of the heavens, Jehovah and the instruments of His indignation, To destroy all the land.

Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

6 H owl ye, for near the day of Jehovah, As destruction from the Mighty it cometh.

Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

7 T herefore, all hands do fail, And every heart of man doth melt.

Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

8 A nd they have been troubled, Pains and pangs they take, As a travailing woman they are pained, A man at his friend they marvel, The appearance of flames -- their faces!

Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

9 L o, the day of Jehovah doth come, Fierce, with wrath, and heat of anger, To make the land become a desolation, Yea, its sinning ones He destroyeth from it.

Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

10 F or the stars of the heavens, and their constellations, Cause not their light to shine, Darkened hath been the sun in its going out, And the moon causeth not its light to come forth.

Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

11 A nd I have appointed on the world evil, And on the wicked their iniquity, And have caused to cease the excellency of the proud, And the excellency of the terrible I make low.

Ще накажа света за злината <им>, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

12 I make man more rare than fine gold, And a common man than pure gold of Ophir.

Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората <да са по-скъпи> от офирското злато.

13 T herefore the heavens I cause to tremble, And the earth doth shake from its place, In the wrath of Jehovah of Hosts, And in a day of the heat of his anger.

Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

14 A nd it hath been, as a roe driven away, And as a flock that hath no gatherer, Each unto his people -- they turn, And each unto his land -- they flee.

Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

15 E very one who is found is thrust through, And every one who is added falleth by sword.

Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

16 A nd their sucklings are dashed to pieces before their eyes, Spoiled are their houses, and their wives lain with.

Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17 L o, I am stirring up against them the Medes, Who silver esteem not, And gold -- they delight not in it.

Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

18 A nd bows dash young men to pieces, And the fruit of the womb they pity not, On sons their eye hath no pity.

Но <с> лъковете <си> ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

19 A nd Babylon, the beauty of kingdoms, The glory, the excellency of the Chaldeans, Hath been as overthrown by God, With Sodom and with Gomorrah.

И <с> Вавилон, славата на царствата, Красивият <град>, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

20 S he doth not sit for ever, Nor continueth unto many generations, Nor doth Arab pitch tent there, And shepherds lie not down there.

Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

21 A nd Ziim have lain down there, And full have been their houses of howlings, And dwelt there have daughters of an ostrich, And goats do skip there.

Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

22 A nd Aiim have responded in his forsaken habitations, And dragons in palaces of delight, And near to come her time, And her days are not drawn out!

Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните <им> палати; И времето <да му стане това> скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.