1 A nd it came to pass, on one of those days, as he is teaching the people in the temple, and proclaiming good news, the chief priests and the scribes, with the elders, came upon,

И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

2 a nd spake unto him, saying, `Tell us by what authority thou dost these things? or who is he that gave to thee this authority?'

Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

3 A nd he answering said unto them, `I will question you -- I also -- one thing, and tell me:

И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

4 t he baptism of John, from heaven was it, or from men?'

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

5 A nd they reasoned with themselves, saying -- `If we may say, From heaven, he will say, Wherefore, then, did ye not believe him?

А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

6 a nd if we may say, From men, all the people will stone us, for they are having been persuaded John to be a prophet.'

Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

7 A nd they answered, that they knew not whence,

И отговориха, че не знаят от къде <беше>.

8 a nd Jesus said to them, `Neither do I say to you by what authority I do these things.'

Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

9 A nd he began to speak unto the people this simile: `A certain man planted a vineyard, and gave it out to husbandmen, and went abroad for a long time,

И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

10 a nd at the season he sent unto the husbandmen a servant, that from the fruit of the vineyard they may give to him, but the husbandmen having beat him, did send away empty.

И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11 ` And he added to send another servant, and they that one also having beaten and dishonoured, did send away empty;

И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12 a nd he added to send a third, and this one also, having wounded, they did cast out.

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 ` And the owner of the vineyard said, What shall I do? I will send my son -- the beloved, perhaps having seen this one, they will do reverence;

Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14 a nd having seen him, the husbandmen reasoned among themselves, saying, This is the heir; come, we may kill him, that the inheritance may become ours;

Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 a nd having cast him outside of the vineyard, they killed; what, then, shall the owner of the vineyard do to them?

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16 H e will come, and destroy these husbandmen, and will give the vineyard to others.' And having heard, they said, `Let it not be!'

Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17 a nd he, having looked upon them, said, `What, then, is this that hath been written: A stone that the builders rejected -- this became head of a corner?

А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

18 e very one who hath fallen on that stone shall be broken, and on whom it may fall, it will crush him to pieces.'

Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19 A nd the chief priests and the scribes sought to lay hands on him in that hour, and they feared the people, for they knew that against them he spake this simile.

И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20 A nd, having watched, they sent forth liers in wait, feigning themselves to be righteous, that they might take hold of his word, to deliver him up to the rule and to the authority of the governor,

И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 a nd they questioned him, saying, `Teacher, we have known that thou dost say and teach rightly, and dost not accept a person, but in truth the way of God dost teach;

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 I s it lawful to us to give tribute to Caesar or not?'

право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

23 A nd he, having perceived their craftiness, said unto them, `Why me do ye tempt?

А Той разбра лукавството им, и рече им:

24 s hew me a denary; of whom hath it an image and superscription?' and they answering said, `Of Caesar:'

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И казаха: Кесарев.

25 a nd he said to them, `Give back, therefore, the things of Caesar to Caesar, and the things of God to God;'

А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

26 a nd they were not able to take hold on his saying before the people, and having wondered at his answer, they were silent.

И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

27 A nd certain of the Sadducees, who are denying that there is a rising again, having come near, questioned him,

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28 s aying, `Teacher, Moses wrote to us, If any one's brother may die, having a wife, and he may die childless -- that his brother may take the wife, and may raise up seed to his brother.

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

29 ` There were, then, seven brothers, and the first having taken a wife, died childless,

А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 a nd the second took the wife, and he died childless,

И вторият и третият я взеха;

31 a nd the third took her, and in like manner also the seven -- they left not children, and they died;

така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

32 a nd last of all died also the woman:

А после умря и жената.

33 i n the rising again, then, of which of them doth she become wife? -- for the seven had her as wife.'

И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

34 A nd Jesus answering said to them, `The sons of this age do marry and are given in marriage,

А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 b ut those accounted worthy to obtain that age, and the rising again that is out of the dead, neither marry, nor are they given in marriage;

а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

36 f or neither are they able to die any more -- for they are like messengers -- and they are sons of God, being sons of the rising again.

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

37 ` And that the dead are raised, even Moses shewed at the Bush, since he doth call the Lord, the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob;

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа <в мястото дето писа> за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 a nd He is not a God of dead men, but of living, for all live to Him.'

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 A nd certain of the scribes answering said, `Teacher, thou didst say well;'

А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

40 a nd no more durst they question him anything.

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 A nd he said unto them, `How do they say the Christ to be son of David,

И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

42 a nd David himself saith in the Book of Psalms, The Lord said to my lord, Sit thou on my right hand,

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

43 t ill I shall make thine enemies thy footstool;

Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

44 D avid, then, doth call him lord, and how is he his son?'

И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

45 A nd, all the people hearing, he said to his disciples,

И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

46 ` Take heed of the scribes, who are wishing to walk in long robes, and are loving salutations in the markets, and first seats in the synagogues, and first couches in the suppers,

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

47 w ho devour the houses of the widows, and for a pretence make long prayers, these shall receive more abundant judgment.'

които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.