1 ` Men, brethren, and fathers, hear my defence now unto you;' --

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 a nd they having heard that in the Hebrew dialect he was speaking to them, gave the more silence, and he saith, --

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 ` I, indeed, am a man, a Jew, having been born in Tarsus of Cilicia, and brought up in this city at the feet of Gamaliel, having been taught according to the exactitude of a law of the fathers, being zealous of God, as all ye are to-day.

Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 ` And this way I persecuted unto death, binding and delivering up to prisons both men and women,

и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 a s also the chief priest doth testify to me, and all the eldership; from whom also having received letters unto the brethren, to Damascus, I was going on, to bring also those there bound to Jerusalem that they might be punished,

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6 a nd it came to pass, in my going on and coming nigh to Damascus, about noon, suddenly out of the heaven there shone a great light round about me,

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 I fell also to the ground, and I heard a voice saying to me, Saul, Saul, why me dost thou persecute?

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8 ` And I answered, Who art thou, Lord? and he said unto me, I am Jesus the Nazarene whom thou dost persecute --

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 a nd they who are with me the light did see, and became afraid, and the voice they heard not of him who is speaking to me --

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 a nd I said, What shall I do, Lord? and the Lord said unto me, Having risen, go on to Damascus, and there it shall be told thee concerning all things that have been appointed for thee to do.

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 ` And when I did not see from the glory of that light, being led by the hand by those who are with me, I came to Damascus,

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 a nd a certain one, Ananias, a pious man according to the law, being testified to by all the Jews dwelling,

И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 h aving come unto me and stood by, said to me, Saul, brother, look up; and I the same hour did look up to him;

дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 a nd he said, The God of our fathers did choose thee beforehand to know His will, and to see the Righteous One, and to hear a voice out of his mouth,

А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 b ecause thou shalt be his witness unto all men of what thou hast seen and heard;

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 a nd now, why tarriest thou? having risen, baptize thyself, and wash away thy sins, calling upon the name of the Lord.

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 ` And it came to pass when I returned to Jerusalem, and while I was praying in the temple, I came into a trance,

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 a nd I saw him saying to me, Haste and go forth in haste out of Jerusalem, because they will not receive thy testimony concerning me;

и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 a nd I said, Lord, they -- they know that I was imprisoning and was scourging in every synagogue those believing on thee;

И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 a nd when the blood of thy witness Stephen was being poured forth, I also was standing by and assenting to his death, and keeping the garments of those putting him to death;

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 a nd he said unto me, Go, because to nations far off I will send thee.'

Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 A nd they were hearing him unto this word, and they lifted up their voice, saying, `Away from the earth with such an one; for it is not fit for him to live.'

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 A nd they crying out and casting up their garments, and throwing dust into the air,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 t he chief captain commanded him to be brought into the castle, saying, `By scourges let him be examined;' that he might know for what cause they were crying so against him.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 A nd as he was stretching him with the thongs, Paul said unto the centurion who was standing by, `A man, a Roman, uncondemned -- is it lawful to you to scourge;'

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 a nd the centurion having heard, having gone near to the chief captain, told, saying, `Take heed what thou art about to do, for this man is a Roman;'

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 a nd the chief captain having come near, said to him, `Tell me, art thou a Roman?' and he said, `Yes;'

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 a nd the chief captain answered, `I, with a great sum, did obtain this citizenship;' but Paul said, `But I have been even born.'

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 I mmediately, therefore, they departed from him who are about to examine him, and the chief captain also was afraid, having learned that he is a Roman, and because he had bound him,

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 a nd on the morrow, intending to know the certainty wherefore he is accused by the Jews, he did loose him from the bonds, and commanded the chief priests and all their sanhedrim to come, and having brought down Paul, he set before them.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.