Matthew 26 ~ Матей 26

picture

1 A nd it came to pass, when Jesus finished all these words, he said to his disciples,

Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

2 ` Ye have known that after two days the passover cometh, and the Son of Man is delivered up to be crucified.'

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

3 T hen were gathered together the chief priests, and the scribes, and the elders of the people, to the court of the chief priest who was called Caiaphas;

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

4 a nd they consulted together that they might take Jesus by guile, and kill,

и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

5 a nd they said, `Not in the feast, that there may not be a tumult among the people.'

но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

6 A nd Jesus having been in Bethany, in the house of Simon the leper,

А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 t here came to him a woman having an alabaster box of ointment, very precious, and she poured on his head as he is reclining (at meat).

приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 A nd having seen, his disciples were much displeased, saying, `To what purpose this waste?

А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

9 f or this ointment could have been sold for much, and given to the poor.'

Защото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите.

10 A nd Jesus having known, said to them, `Why do ye give trouble to the woman? for a good work she wrought for me;

Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 f or the poor always ye have with you, and me ye have not always;

Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 f or she having put this ointment on my body -- for my burial she did.

Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

13 V erily I say to you, Wherever this good news may be proclaimed in the whole world, what this did shall also be spoken of -- for a memorial of her.'

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14 T hen one of the twelve, who is called Judas Iscariot, having gone unto the chief priests, said,

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 ` What are ye willing to give me, and I will deliver him up to you?' and they weighed out to him thirty silverlings,

Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 a nd from that time he was seeking a convenient season to deliver him up.

И от тогава той търсеше удобен случай да <им> Го предаде.

17 A nd on the first of the unleavened food came the disciples near to Jesus, saying to him, `Where wilt thou we may prepare for thee to eat the passover?'

А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 a nd he said, `Go away to the city, unto such a one, and say to him, The Teacher saith, My time is nigh; near thee I keep the passover, with my disciples;'

Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 a nd the disciples did as Jesus appointed them, and prepared the passover.

И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20 A nd evening having come, he was reclining (at meat) with the twelve,

И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

21 a nd while they are eating, he said, `Verily I say to you, that one of you shall deliver me up.'

И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 A nd being grieved exceedingly, they began to say to him, each of them, `Is it I, Sir?'

А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

23 A nd he answering said, `He who did dip with me the hand in the dish, he will deliver me up;

Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 t he Son of Man doth indeed go, as it hath been written concerning him, but wo to that man through whom the Son of Man is delivered up! good it were for him if that man had not been born.'

Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 A nd Judas -- he who delivered him up -- answering said, `Is it I, Rabbi?' He saith to him, `Thou hast said.'

И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26 A nd while they were eating, Jesus having taken the bread, and having blessed, did brake, and was giving to the disciples, and said, `Take, eat, this is my body;'

И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 a nd having taken the cup, and having given thanks, he gave to them, saying, `Drink ye of it -- all;

Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 f or this is my blood of the new covenant, that for many is being poured out -- to remission of sins;

Защото това е Моята кръв на завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 a nd I say to you, that I may not drink henceforth on this produce of the vine, till that day when I may drink it with you new in the reign of my Father.'

Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

30 A nd having sung a hymn, they went forth to the mount of the Olives;

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31 t hen saith Jesus to them, `All ye shall be stumbled at me this night; for it hath been written, I will smite the shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad;

Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

32 b ut, after my having risen, I will go before you to Galilee.'

А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 A nd Peter answering said to him, `Even if all shall be stumbled at thee, I will never be stumbled.'

А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 J esus said to him, `Verily I say to thee, that, this night, before cock-crowing, thrice thou wilt deny me.'

Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 P eter saith to him, `Even if it may be necessary for me to die with thee, I will not deny thee;' in like manner also said all the disciples.

Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36 T hen come with them doth Jesus to a place called Gethsemane, and he saith to the disciples, `Sit ye here, till having gone away, I shall pray yonder.'

Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

37 A nd having taken Peter, and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful, and to be very heavy;

И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 t hen saith he to them, `Exceedingly sorrowful is my soul -- unto death; abide ye here, and watch with me.'

Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 A nd having gone forward a little, he fell on his face, praying, and saying, `My Father, if it be possible, let this cup pass from me; nevertheless, not as I will, but as Thou.'

И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 A nd he cometh unto the disciples, and findeth them sleeping, and he saith to Peter, `So! ye were not able one hour to watch with me!

Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 w atch, and pray, that ye may not enter into temptation: the spirit indeed is forward, but the flesh weak.'

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

42 A gain, a second time, having gone away, he prayed, saying, `My Father, if this cup cannot pass away from me except I drink it, Thy will be done;'

Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 a nd having come, he findeth them again sleeping, for their eyes were heavy.

И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 A nd having left them, having gone away again, he prayed a third time, saying the same word;

И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 t hen cometh he unto his disciples, and saith to them, `Sleep on henceforth, and rest! lo, the hour hath come nigh, and the Son of Man is delivered up to the hands of sinners.

Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 R ise, let us go; lo, he hath come nigh who is delivering me up.'

Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 A nd while he is yet speaking, lo, Judas, one of the twelve did come, and with him a great multitude, with swords and sticks, from the chief priests and elders of the people.

И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи<, изпратени> от главните свещеници и народните старейшини.

48 A nd he who did deliver him up did give them a sign, saying, `Whomsoever I will kiss, it is he: lay hold on him;'

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 a nd immediately, having come to Jesus, he said, `Hail, Rabbi,' and kissed him;

И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

50 a nd Jesus said to him, `Comrade, for what art thou present?' Then having come near, they laid hands on Jesus, and took hold on him.

А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл <стори го>. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

51 A nd lo, one of those with Jesus, having stretched forth the hand, drew his sword, and having struck the servant of the chief priest, he took off his ear.

И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 T hen saith Jesus to him, `Turn back thy sword to its place; for all who did take the sword, by the sword shall perish;

Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

53 d ost thou think that I am not able now to call upon my Father, and He will place beside me more than twelve legions of messengers?

Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 h ow then may the Writings be fulfilled, that thus it behoveth to happen?'

Но как биха се сбъднали писанията, че< това> трябва така да бъде?

55 I n that hour said Jesus to the multitudes, `As against a robber ye did come forth, with swords and sticks, to take me! daily with you I was sitting teaching in the temple, and ye did not lay hold on me;

В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 b ut all this hath come to pass, that the Writings of the prophets may be fulfilled;' then all the disciples, having left him, fled.

Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57 A nd those laying hold on Jesus led away unto Caiaphas the chief priest, where the scribes and the elders were gathered together,

А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 a nd Peter was following him afar off, unto the court of the chief priest, and having gone in within, he was sitting with the officers, to see the end.

А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 A nd the chief priests, and the elders, and all the council, were seeking false witness against Jesus, that they might put him to death,

А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 a nd they did not find; and many false witnesses having come near, they did not find; and at last two false witnesses having come near,

обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 s aid, `This one said, I am able to throw down the sanctuary of God, and after three days to build it.'

Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.

62 A nd the chief priest having stood up, said to him, `Nothing thou dost answer! what do these witness against thee?

Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 a nd Jesus was silent. And the chief priest answering said to him, `I adjure thee, by the living God, that thou mayest say to us, if thou art the Christ -- the Son of God.'

Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 J esus saith to him, `Thou hast said; nevertheless I say to you, hereafter ye shall see the Son of Man sitting on the right hand of the power, and coming upon the clouds, of the heaven.'

Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 T hen the chief priest rent his garments, saying, -- `He hath spoken evil; what need have we yet of witnesses? lo, now ye heard his evil speaking;

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 w hat think ye?' and they answering said, `He is worthy of death.'

А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.

67 T hen did they spit in his face and buffet him, and others did slap,

Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 s aying, `Declare to us, O Christ, who he is that struck thee?'

Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 A nd Peter without was sitting in the court, and there came near to him a certain maid, saying, `And thou wast with Jesus of Galilee!'

А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70 A nd he denied before all, saying, `I have not known what thou sayest.'

А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 A nd he having gone forth to the porch, another female saw him, and saith to those there, `And this one was with Jesus of Nazareth;'

И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 a nd again did he deny with an oath -- `I have not known the man.'

И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 A nd after a little those standing near having come, said to Peter, `Truly thou also art of them, for even thy speech doth make thee manifest.'

След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 T hen began he to anathematise, and to swear -- `I have not known the man;' and immediately did a cock crow,

Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 a nd Peter remembered the saying of Jesus, he having said to him -- `Before cock-crowing, thrice thou wilt deny me;' and having gone without, he did weep bitterly.

И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.