1 A nd king David old, entering into days, and they cover him with garments, and he hath no heat,

А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

2 a nd his servants say to him, `Let them seek for my lord the king a young woman, a virgin, and she hath stood before the king, and is to him a companion, and hath lain in thy bosom, and my lord the king hath heat.'

Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

3 A nd they seek a fair young woman in all the border of Israel, and find Abishag the Shunammite, and bring her in to the king,

И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

4 a nd the young woman very very fair, and she is to the king a companion, and serveth him, and the king hath not known her.

Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5 A nd Adonijah son of Haggith is lifting himself up, saying, `I do reign;' and he prepareth for himself a chariot and horsemen, and fifty men running before him,

Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6 a nd his father hath not grieved him his days, saying, `Wherefore thus hast thou done?' and he also of a very good form, and bare him after Absalom.

А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома.

7 A nd his words are with Joab son of Zeruiah, and with Abiathar the priest, and they help after Adonijah;

Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

8 a nd Zadok the priest, and Benaiah son of Jehoiada, and Nathan the prophet, and Shimei, and Rei, and the mighty ones whom David hath, have not been with Adonijah.

Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9 A nd Adonijah sacrificeth sheep and oxen and fatlings near the stone of Zoheleth, that by En-Rogel, and calleth all his brethren, sons of the king, and for all the men of Judah, servants of the king;

И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

10 a nd Nathan the prophet, and Benaiah, and the mighty ones, and Solomon his brother, he hath not called.

Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 A nd Nathan speaketh unto Bath-Sheba, mother of Solomon, saying, `Hast thou not heard that Adonijah son of Haggith hath reigned, and our lord David hath not known?

Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 a nd now, come, let me counsel thee, I pray thee, and deliver thy life, and the life of thy son Solomon;

Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

13 g o and enter in unto king David, and thou hast said unto him, Hast thou not, my lord, O king, sworn to thy handmaid, saying, Surely Solomon thy son doth reign after me, and he doth sit on my throne? and wherefore hath Adonijah reigned?

Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

14 L o, thou are yet speaking there with the king, and I come in after thee, and have completed thy words.'

И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 A nd Bath-Sheba cometh in unto the king, to the inner chamber, and the king very aged, and Abishag the Shunammite is serving the king:

И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

16 a nd Bath-Sheba boweth and doth obeisance to the king, and the king saith, `What -- to thee?'

И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

17 A nd she saith to him, `My lord, thou hast sworn by Jehovah thy God to thy handmaid: Surely Solomon thy son doth reign after me, and he doth sit on my throne;

А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

18 a nd now, lo, Adonijah hath reigned, and now, my lord, O king, thou hast not known;

Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

19 a nd he sacrificeth ox, and fatling, and sheep in abundance, and calleth for all the sons of the king, and for Abiathar the priest, and for Joab head of the host -- and for Solomon thy servant he hath not called.

И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

20 A nd thou, my lord, O king, the eyes of all Israel on thee, to declare to them who doth sit on the throne of my lord the king after him;

Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

21 a nd it hath been, when my lord the king lieth with his fathers, that I have been, I and my son Solomon -- sinners.'

Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22 A nd lo, she is yet speaking with the king, and Nathan the prophet hath come in;

А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

23 a nd they declare to the king, saying, `Lo, Nathan the prophet;' and he cometh in before the king, and boweth himself to the king, on his face to the earth.

И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

24 A nd Nathan saith, `My lord, O king, thou hast said, Adonijah doth reign after me, and he doth sit on my throne;

И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

25 f or he hath gone down to-day, and doth sacrifice ox, and fatling, and sheep, in abundance, and calleth for all the sons of the king, and for the heads of the host, and for Abiathar the priest, and lo, they are eating and drinking before him, and they say, Let king Adonijah live!

Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

26 ` And for me -- me, thy servant, and for Zadok the priest, and for Benaiah, son of Jehoiada, and for Solomon thy servant, he hath not called;

А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

27 i f from my lord the king this thing hath been, then thou hast not caused thy servant to know who doth sit on the throne of my lord the king after him.'

От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

28 A nd king David answereth and saith, `Call for me for Bath-Sheba;' and she cometh in before the king, and standeth before the king.

Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 A nd the king sweareth and saith, `Jehovah liveth, who hath redeemed my soul out of all adversity;

И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 s urely as I sware to thee by Jehovah, God of Israel, saying, Surely Solomon thy son doth reign after me, and he doth sit on my throne in my stead; surely so I do this day.'

непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 A nd Bath-Sheba boweth -- face to the earth -- and doth obeisance to the king, and saith, `Let my lord, king David, live to the age.'

Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 A nd king David saith, `Call for me for Zadok the priest, and for Nathan the prophet, and for Benaiah son of Jehoiada;' and they come in before the king.

Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 A nd the king saith to them, `Take with you the servants of your lord, and ye have caused Solomon my son to ride on mine own mule, and caused him to go down unto Gihon,

И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

34 a nd anointed him there hath Zadok the priest -- and Nathan the prophet -- for king over Israel, and ye have blown with a trumpet, and said, Let king Solomon live;

и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

35 a nd ye have come up after him, and he hath come in and hath sat on my throne, and he doth reign in my stead, and him I have appointed to be leader over Israel, and over Judah.'

Тогава качете се <тук> подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

36 A nd Benaiah son of Jehoiada answereth the king, and saith, `Amen! so doth Jehovah, God of my lord the king, say;

А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

37 a s Jehovah hath been with my lord the king, so is He with Solomon, and doth make his throne greater than the throne of my lord king David.'

Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

38 A nd Zadok the priest goeth down, and Nathan the prophet, and Benaiah son of Jehoiada, and the Cherethite, and the Pelethite, and they cause Solomon to ride on the mule of king David, and cause him to go unto Gihon,

И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

39 a nd Zadok the priest taketh the horn of oil out of the tent, and anointeth Solomon, and they blow with a trumpet, and all the people say, `Let king Solomon live.'

И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, <за срещане> та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

40 A nd all the people come up after him, and the people are piping with pipes, and rejoicing -- great joy, and the earth rendeth with their voice.

И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 A nd Adonijah heareth, and all those called, who with him, and they have finished to eat, and Joab heareth the noise of the trumpet, and saith, `Wherefore the noise of the city roaring?'

А Адония и всичките му гости чуха <шума>, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

42 H e is yet speaking, and lo, Jonathan son of Abiathar the priest hath come in, and Adonijah saith, `Come in, for a man of valour thou, and thou bearest good tidings.'

Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

43 A nd Jonathan answereth and saith to Adonijah, `Verily our lord king David hath caused Solomon to reign,

А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

44 a nd the king sendeth with him Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah son of Jehoiada, and the Cherethite, and the Pelethite, and they cause him to ride on the king's mule,

и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

45 a nd they anoint him -- Zadok the priest and Nathan the prophet -- for king in Gihon, and are come up thence rejoicing, and the city is moved; it the noise that ye have heard.

И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46 ` And also Solomon hath sat on the throne of the kingdom,

При това, Соломон седна на престола на царството.

47 a nd also the servants of the king have come into bless our lord king David, saying, Thy God doth make the name of Solomon better than thy name, and his throne greater than thy throne; and the king boweth himself on the bed,

Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони <както беше> на леглото си.

48 a nd also thus hath the king said, Blessed Jehovah, God of Israel, who hath given to-day sitting on my throne, and mine eyes seeing.'

Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес <син> да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 A nd they tremble, and rise -- all those called who for Adonijah -- and go, each on his way;

Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

50 a nd Adonijah feareth because of Solomon, and riseth, and goeth, and layeth hold on the horns of the altar.

А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

51 A nd it is declared to Solomon, saying, `Lo, Adonijah feareth king Solomon, and lo, he hath laid hold on the horns of the altar, saying, Let king Solomon swear to me as to-day -- he doth not put to death his servant by the sword.'

И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 A nd Solomon saith, `If he becometh a virtuous man -- there doth not fall of his hair to the earth, and if evil is found in him -- then he hath died.'

И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

53 A nd king Solomon sendeth, and they bring him down from off the altar, and he cometh in and boweth himself to king Solomon, and Solomon saith to him, `Go to thy house.'

И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.