1 ` And these the judgments which thou dost set before them:

Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

2 ` When thou buyest a Hebrew servant -- six years he doth serve, and in the seventh he goeth out as a freeman for nought;

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 i f by himself he cometh in, by himself he goeth out; if he owner of a wife, then his wife hath gone out with him;

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 i f his lord give to him a wife, and she hath borne to him sons or daughters -- the wife and her children are her lord's, and he goeth out by himself.

Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

5 ` And if the servant really say: I have loved my lord, my wife, and my sons -- I do not go out free;

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

6 t hen hath his lord brought him nigh unto God, and hath brought him nigh unto the door, or unto the side-post, and his lord hath bored his ear with an awl, and he hath served him -- to the age.

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 ` And when a man selleth his daughter for a handmaid, she doth not go out according to the going out of the men-servants;

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

8 i f evil in the eyes of her lord, so that he hath not betrothed her, then he hath let her be ransomed; to a strange people he hath not power to sell her, in his dealing treacherously with her.

Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

9 ` And if to his son he betroth her, according to the right of daughters he doth to her.

Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 ` If another he take for him, her food, her covering, and her habitation, he doth not withdraw;

Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 a nd if these three he do not to her, then she hath gone out for nought, without money.

И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 ` He who smiteth a man so that he hath died, is certainly put to death;

Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 a s to him who hath not laid wait, and God hath brought to his hand, I have even set for thee a place whither he doth flee.

Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

14 ` And when a man doth presume against his neighbour to slay him with subtilty, from Mine altar thou dost take him to die.

Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 ` And he who smiteth his father or his mother is certainly put to death.

Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 ` And he who stealeth a man, and hath sold him, and he hath been found in his hand, is certainly put to death.

Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 ` And he who is reviling his father or his mother is certainly put to death.

Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 ` And when men contend, and a man hath smitten his neighbour with a stone, or with the fist, and he die not, but hath fallen on the bed;

Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 i f he rise, and hath gone up and down without on his staff, then hath the smiter been acquitted; only his cessation he giveth, and he is thoroughly healed.

и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 ` And when a man smiteth his man-servant or his handmaid, with a rod, and he hath died under his hand -- he is certainly avenged;

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 o nly if he remain a day, or two days, he is not avenged, for he his money.

Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

22 ` And when men strive, and have smitten a pregnant woman, and her children have come out, and there is no mischief, he is certainly fined, as the husband of the woman doth lay upon him, and he hath given through the judges;

Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 a nd if there is mischief, then thou hast given life for life,

Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 e ye for eye, tooth for tooth, hand for hand, foot for foot,

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 b urning for burning, wound for wound, stripe for stripe.

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 ` And when a man smiteth the eye of his man-servant, or the eye of his handmaid, and hath destroyed it, as a freeman he doth send him away for his eye;

Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 a nd if a tooth of his man-servant or a tooth of his handmaid he knock out, as a freeman he doth send him away for his tooth.

И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 ` And when an ox doth gore man or woman, and they have died, the ox is certainly stoned, and his flesh is not eaten, and the owner of the ox acquitted;

Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 a nd if the ox is accustomed to gore heretofore, and it hath been testified to its owner, and he doth not watch it, and it hath put to death a man or woman, the ox is stoned, and its owner also is put to death.

Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 ` If atonement is laid upon him, then he hath given the ransom of his life, according to all that is laid upon him;

Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 w hether it gore a son or gore a daughter, according to this judgment it is done to him.

Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

32 ` If the ox gore a man-servant or a handmaid, thirty silver shekels he doth give to their lord, and the ox is stoned.

Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 ` And when a man doth open a pit, or when a man doth dig a pit, and doth not cover it, and an ox or ass hath fallen thither, --

Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 t he owner of the pit doth repay, money he doth give back to its owner, and the dead is his.

притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 ` And when a man's ox doth smite the ox of his neighbour, and it hath died, then they have sold the living ox, and halved its money, and also the dead one they do halve;

Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 o r, it hath been known that the ox is accustomed to gore heretofore, and its owner doth not watch it, he certainly repayeth ox for ox, and the dead is his.

Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.