1 L o, thou fair, my friend, lo, thou fair, Thine eyes doves behind thy veil, Thy hair as a row of the goats That have shone from mount Gilead,

Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

2 T hy teeth as a row of the shorn ones That have come up from the washing, For all of them are forming twins, And a bereaved one is not among them.

Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

3 A s a thread of scarlet thy lips, And thy speech comely, As the work of the pomegranate thy temple behind thy veil,

Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4 A s the tower of David thy neck, built for an armoury, The chief of the shields are hung on it, All shields of the mighty.

Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

5 T hy two breasts as two fawns, Twins of a roe, that are feeding among lilies.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

6 T ill the day doth break forth, And the shadows have fled away, I will get me unto the mountain of myrrh, And unto the hill of frankincense.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7 T hou all fair, my friend, And a blemish there is not in thee. Come from Lebanon, O spouse,

Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

8 C ome from Lebanon, come thou in. Look from the top of Amana, From the top of Shenir and Hermon, From the habitations of lions, From the mountains of leopards.

Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9 T hou hast emboldened me, my sister-spouse, Emboldened me with one of thine eyes, With one chain of thy neck.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

10 H ow wonderful have been thy loves, my sister-spouse, How much better have been thy loves than wine, And the fragrance of thy perfumes than all spices.

Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11 T hy lips drop honey, O spouse, Honey and milk under thy tongue, And the fragrance of thy garments as the fragrance of Lebanon.

От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 A garden shut up my sister-spouse, A spring shut up -- a fountain sealed.

Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

13 T hy shoots a paradise of pomegranates, With precious fruits,

Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14 C ypresses with nard -- nard and saffron, Cane and cinnamon, With all trees of frankincense, Myrrh and aloes, with all chief spices.

Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15 A fount of gardens, a well of living waters, And flowings from Lebanon!

Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16 A wake, O north wind, and come, O south, Cause my garden to breathe forth, its spices let flow, Let my beloved come to his garden, And eat its pleasant fruits!

Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.