1 A nd about that time, Herod the king put forth his hands, to do evil to certain of those of the assembly,

Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

2 a nd he killed James, the brother of John, with the sword,

Уби с меч Иоановия брат Якова;

3 a nd having seen that it is pleasing to the Jews, he added to lay hold of Peter also -- and they were the days of the unleavened food --

и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.

4 w hom also having seized, he did put in prison, having delivered to four quaternions of soldiers to guard him, intending after the passover to bring him forth to the people.

И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

5 P eter, therefore, indeed, was kept in the prison, and fervent prayer was being made by the assembly unto God for him,

И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6 a nd when Herod was about to bring him forth, the same night was Peter sleeping between two soldiers, having been bound with two chains, guards also before the door were keeping the prison,

И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

7 a nd lo, a messenger of the Lord stood by, and a light shone in the buildings, and having smitten Peter on the side, he raised him up, saying, `Rise in haste,' and his chains fell from off hands.

И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

8 T he messenger also said to him, `Gird thyself, and bind on thy sandals;' and he did so; and he saith to him, `Put thy garment round and be following me;'

И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

9 a nd having gone forth, he was following him, and he knew not that it is true that which is done through the messenger, and was thinking he saw a vision,

И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

10 a nd having passed through a first ward, and a second, they came unto the iron gate that is leading to the city, which of its own accord did open to them, and having gone forth, they went on through one street, and immediately the messenger departed from him.

А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

11 A nd Peter having come to himself, said, `Now I have known of a truth that the Lord did sent forth His messenger, and did deliver me out of the hand of Herod, and all the expectation of the people of the Jews;'

И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12 a lso, having considered, he came unto the house of Mary, the mother of John, who is surnamed Mark, where there were many thronged together and praying.

И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

13 A nd Peter having knocked at the door of the porch, there came a damsel to hearken, by name Rhoda,

И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.

14 a nd having known the voice of Peter, from the joy she did not open the porch, but having run in, told of the standing of Peter before the porch,

И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 a nd they said unto her, `Thou art mad;' and she was confidently affirming to be so, and they said, `It is his messenger;'

А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

16 a nd Peter was continuing knocking, and having opened, they saw him, and were astonished,

А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 a nd having beckoned to them with the hand to be silent, he declared to them how the Lord brought him out of the prison, and he said, `Declare to James and to the brethren these things;' and having gone forth, he went on to another place.

А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

18 A nd day having come, there was not a little stir among the soldiers what then was become of Peter,

А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

19 a nd Herod having sought for him, and not having found, having examined the guards, did command to be led away to punishment, and having gone down from Judea to Cesarea, he was abiding.

А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

20 A nd Herod was highly displeased with the Tyrians and Sidonians, and with one accord they came unto him, and having made a friend of Blastus, who over the bed-chambers of the king, they were asking peace, because of their country being nourished from the king's;

А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

21 a nd on a set day, Herod having arrayed himself in kingly apparel, and having sat down upon the tribunal, was making an oration unto them,

И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 a nd the populace were shouting, `The voice of a god, and not of a man;'

А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 a nd presently there smote him a messenger of the Lord, because he did not give the glory to God, and having been eaten of worms, he expired.

И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24 A nd the word of God did grow and did multiply,

Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

25 a nd Barnabas and Saul did turn back out of Jerusalem, having fulfilled the ministration, having taken also with John, who was surnamed Mark.

А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.