1 N ow about that time Herod the king laid hands on some who belonged to the church in order to mistreat them.

Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

2 A nd he had James the brother of John put to death with a sword.

Уби с меч Иоановия брат Якова;

3 W hen he saw that it pleased the Jews, he proceeded to arrest Peter also. Now it was during the days of Unleavened Bread.

и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.

4 W hen he had seized him, he put him in prison, delivering him to four squads of soldiers to guard him, intending after the Passover to bring him out before the people.

И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

5 S o Peter was kept in the prison, but prayer for him was being made fervently by the church to God.

И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6 O n the very night when Herod was about to bring him forward, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains, and guards in front of the door were watching over the prison.

И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

7 A nd behold, an angel of the Lord suddenly appeared and a light shone in the cell; and he struck Peter’s side and woke him up, saying, “Get up quickly.” And his chains fell off his hands.

И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

8 A nd the angel said to him, “Gird yourself and put on your sandals.” And he did so. And he said to him, “Wrap your cloak around you and follow me.”

И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

9 A nd he went out and continued to follow, and he did not know that what was being done by the angel was real, but thought he was seeing a vision.

И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

10 W hen they had passed the first and second guard, they came to the iron gate that leads into the city, which opened for them by itself; and they went out and went along one street, and immediately the angel departed from him.

А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

11 W hen Peter came to himself, he said, “Now I know for sure that the Lord has sent forth His angel and rescued me from the hand of Herod and from all that the Jewish people were expecting.”

И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12 A nd when he realized this, he went to the house of Mary, the mother of John who was also called Mark, where many were gathered together and were praying.

И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

13 W hen he knocked at the door of the gate, a servant-girl named Rhoda came to answer.

И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.

14 W hen she recognized Peter’s voice, because of her joy she did not open the gate, but ran in and announced that Peter was standing in front of the gate.

И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 T hey said to her, “You are out of your mind!” But she kept insisting that it was so. They kept saying, “It is his angel.”

А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

16 B ut Peter continued knocking; and when they had opened the door, they saw him and were amazed.

А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 B ut motioning to them with his hand to be silent, he described to them how the Lord had led him out of the prison. And he said, “Report these things to James and the brethren.” Then he left and went to another place.

А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

18 N ow when day came, there was no small disturbance among the soldiers as to what could have become of Peter.

А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

19 W hen Herod had searched for him and had not found him, he examined the guards and ordered that they be led away to execution. Then he went down from Judea to Caesarea and was spending time there. Death of Herod

А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

20 N ow he was very angry with the people of Tyre and Sidon; and with one accord they came to him, and having won over Blastus the king’s chamberlain, they were asking for peace, because their country was fed by the king’s country.

А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

21 O n an appointed day Herod, having put on his royal apparel, took his seat on the rostrum and began delivering an address to them.

И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 T he people kept crying out, “The voice of a god and not of a man!”

А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 A nd immediately an angel of the Lord struck him because he did not give God the glory, and he was eaten by worms and died.

И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24 B ut the word of the Lord continued to grow and to be multiplied.

Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

25 A nd Barnabas and Saul returned from Jerusalem when they had fulfilled their mission, taking along with them John, who was also called Mark.

А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.