1 L isten, O my people, to my instruction; Incline your ears to the words of my mouth.

(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2 I will open my mouth in a parable; I will utter dark sayings of old,

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3 W hich we have heard and known, And our fathers have told us.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4 W e will not conceal them from their children, But tell to the generation to come the praises of the Lord, And His strength and His wondrous works that He has done.

Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 F or He established a testimony in Jacob And appointed a law in Israel, Which He commanded our fathers That they should teach them to their children,

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

6 T hat the generation to come might know, even the children yet to be born, That they may arise and tell them to their children,

За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,

7 T hat they should put their confidence in God And not forget the works of God, But keep His commandments,

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8 A nd not be like their fathers, A stubborn and rebellious generation, A generation that did not prepare its heart And whose spirit was not faithful to God.

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 T he sons of Ephraim were archers equipped with bows, Yet they turned back in the day of battle.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 T hey did not keep the covenant of God And refused to walk in His law;

Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 T hey forgot His deeds And His miracles that He had shown them.

А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 H e wrought wonders before their fathers In the land of Egypt, in the field of Zoan.

Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

13 H e divided the sea and caused them to pass through, And He made the waters stand up like a heap.

Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 T hen He led them with the cloud by day And all the night with a light of fire.

Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 H e split the rocks in the wilderness And gave them abundant drink like the ocean depths.

Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.

16 H e brought forth streams also from the rock And caused waters to run down like rivers.

И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

17 Y et they still continued to sin against Him, To rebel against the Most High in the desert.

Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 A nd in their heart they put God to the test By asking food according to their desire.

Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

19 T hen they spoke against God; They said, “ Can God prepare a table in the wilderness?

И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 “ Behold, He struck the rock so that waters gushed out, And streams were overflowing; Can He give bread also? Will He provide meat for His people?”

Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 T herefore the Lord heard and was full of wrath; And a fire was kindled against Jacob And anger also mounted against Israel,

Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 B ecause they did not believe in God And did not trust in His salvation.

Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.

23 Y et He commanded the clouds above And opened the doors of heaven;

При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 H e rained down manna upon them to eat And gave them food from heaven.

Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 M an did eat the bread of angels; He sent them food in abundance.

Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

26 H e caused the east wind to blow in the heavens And by His power He directed the south wind.

Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 W hen He rained meat upon them like the dust, Even winged fowl like the sand of the seas,

Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;

28 T hen He let them fall in the midst of their camp, Round about their dwellings.

И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 S o they ate and were well filled, And their desire He gave to them.

И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 B efore they had satisfied their desire, While their food was in their mouths,

А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

31 T he anger of God rose against them And killed some of their stoutest ones, And subdued the choice men of Israel.

Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 I n spite of all this they still sinned And did not believe in His wonderful works.

При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 S o He brought their days to an end in futility And their years in sudden terror.

Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 W hen He killed them, then they sought Him, And returned and searched diligently for God;

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 A nd they remembered that God was their rock, And the Most High God their Redeemer.

И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 B ut they deceived Him with their mouth And lied to Him with their tongue.

Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 F or their heart was not steadfast toward Him, Nor were they faithful in His covenant.

Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 B ut He, being compassionate, forgave their iniquity and did not destroy them; And often He restrained His anger And did not arouse all His wrath.

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 T hus He remembered that they were but flesh, A wind that passes and does not return.

И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 H ow often they rebelled against Him in the wilderness And grieved Him in the desert!

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 A gain and again they tempted God, And pained the Holy One of Israel.

Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 T hey did not remember His power, The day when He redeemed them from the adversary,

Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 W hen He performed His signs in Egypt And His marvels in the field of Zoan,

Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 A nd turned their rivers to blood, And their streams, they could not drink.

И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 H e sent among them swarms of flies which devoured them, And frogs which destroyed them.

<Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 H e gave also their crops to the grasshopper And the product of their labor to the locust.

И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

47 H e destroyed their vines with hailstones And their sycamore trees with frost.

<Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 H e gave over their cattle also to the hailstones And their herds to bolts of lightning.

И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 H e sent upon them His burning anger, Fury and indignation and trouble, A band of destroying angels.

<Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 H e leveled a path for His anger; He did not spare their soul from death, But gave over their life to the plague,

Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 A nd smote all the firstborn in Egypt, The first issue of their virility in the tents of Ham.

<Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,

52 B ut He led forth His own people like sheep And guided them in the wilderness like a flock;

А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53 H e led them safely, so that they did not fear; But the sea engulfed their enemies.

И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;

54 S o He brought them to His holy land, To this hill country which His right hand had gained.

<Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 H e also drove out the nations before them And apportioned them for an inheritance by measurement, And made the tribes of Israel dwell in their tents.

И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Y et they tempted and rebelled against the Most High God And did not keep His testimonies,

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,

57 B ut turned back and acted treacherously like their fathers; They turned aside like a treacherous bow.

Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 F or they provoked Him with their high places And aroused His jealousy with their graven images.

Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 W hen God heard, He was filled with wrath And greatly abhorred Israel;

Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 S o that He abandoned the dwelling place at Shiloh, The tent which He had pitched among men,

Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 A nd gave up His strength to captivity And His glory into the hand of the adversary.

И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 H e also delivered His people to the sword, And was filled with wrath at His inheritance.

Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

63 F ire devoured His young men, And His virgins had no wedding songs.

Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 H is priests fell by the sword, And His widows could not weep.

Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 T hen the Lord awoke as if from sleep, Like a warrior overcome by wine.

Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;

66 H e drove His adversaries backward; He put on them an everlasting reproach.

И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 H e also rejected the tent of Joseph, And did not choose the tribe of Ephraim,

При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 B ut chose the tribe of Judah, Mount Zion which He loved.

Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 A nd He built His sanctuary like the heights, Like the earth which He has founded forever.

Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 H e also chose David His servant And took him from the sheepfolds;

Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

71 F rom the care of the ewes with suckling lambs He brought him To shepherd Jacob His people, And Israel His inheritance.

Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 S o he shepherded them according to the integrity of his heart, And guided them with his skillful hands.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.