1 A nd it came about in the month Nisan, in the twentieth year of King Artaxerxes, that wine was before him, and I took up the wine and gave it to the king. Now I had not been sad in his presence.

А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал <по-напред> посърнал пред него,

2 S o the king said to me, “Why is your face sad though you are not sick? This is nothing but sadness of heart.” Then I was very much afraid.

затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3 I said to the king, “ Let the king live forever. Why should my face not be sad when the city, the place of my fathers’ tombs, lies desolate and its gates have been consumed by fire?”

И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4 T hen the king said to me, “What would you request?” So I prayed to the God of heaven.

Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5 I said to the king, “If it please the king, and if your servant has found favor before you, send me to Judah, to the city of my fathers’ tombs, that I may rebuild it.”

после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6 T hen the king said to me, the queen sitting beside him, “How long will your journey be, and when will you return?” So it pleased the king to send me, and I gave him a definite time.

Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7 A nd I said to the king, “If it please the king, let letters be given me for the governors of the provinces beyond the River, that they may allow me to pass through until I come to Judah,

Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8 a nd a letter to Asaph the keeper of the king’s forest, that he may give me timber to make beams for the gates of the fortress which is by the temple, for the wall of the city and for the house to which I will go.” And the king granted them to me because the good hand of my God was on me.

и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши <всичко>, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9 T hen I came to the governors of the provinces beyond the River and gave them the king’s letters. Now the king had sent with me officers of the army and horsemen.

И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

10 W hen Sanballat the Horonite and Tobiah the Ammonite official heard about it, it was very displeasing to them that someone had come to seek the welfare of the sons of Israel. Nehemiah Inspects Jerusalem’s Walls

А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

11 S o I came to Jerusalem and was there three days.

Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

12 A nd I arose in the night, I and a few men with me. I did not tell anyone what my God was putting into my mind to do for Jerusalem and there was no animal with me except the animal on which I was riding.

Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

13 S o I went out at night by the Valley Gate in the direction of the Dragon’s Well and on to the Refuse Gate, inspecting the walls of Jerusalem which were broken down and its gates which were consumed by fire.

Излязох нощем през портата на долината та <дойдох> срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

14 T hen I passed on to the Fountain Gate and the King’s Pool, but there was no place for my mount to pass.

Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

15 S o I went up at night by the ravine and inspected the wall. Then I entered the Valley Gate again and returned.

Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.

16 T he officials did not know where I had gone or what I had done; nor had I as yet told the Jews, the priests, the nobles, the officials or the rest who did the work.

А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

17 T hen I said to them, “You see the bad situation we are in, that Jerusalem is desolate and its gates burned by fire. Come, let us rebuild the wall of Jerusalem so that we will no longer be a reproach.”

Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

18 I told them how the hand of my God had been favorable to me and also about the king’s words which he had spoken to me. Then they said, “Let us arise and build.” So they put their hands to the good work.

И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата <работа>.

19 B ut when Sanballat the Horonite and Tobiah the Ammonite official, and Geshem the Arab heard it, they mocked us and despised us and said, “What is this thing you are doing? Are you rebelling against the king?”

А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

20 S o I answered them and said to them, “ The God of heaven will give us success; therefore we His servants will arise and build, but you have no portion, right or memorial in Jerusalem.”

А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.