1 N ow there were at Antioch, in the church that was there, prophets and teachers: Barnabas, and Simeon who was called Niger, and Lucius of Cyrene, and Manaen who had been brought up with Herod the tetrarch, and Saul.

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

2 W hile they were ministering to the Lord and fasting, the Holy Spirit said, “Set apart for Me Barnabas and Saul for the work to which I have called them.”

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

3 T hen, when they had fasted and prayed and laid their hands on them, they sent them away.

Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 S o, being sent out by the Holy Spirit, they went down to Seleucia and from there they sailed to Cyprus.

И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

5 W hen they reached Salamis, they began to proclaim the word of God in the synagogues of the Jews; and they also had John as their helper.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

6 W hen they had gone through the whole island as far as Paphos, they found a magician, a Jewish false prophet whose name was Bar-Jesus,

И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 w ho was with the proconsul, Sergius Paulus, a man of intelligence. This man summoned Barnabas and Saul and sought to hear the word of God.

който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

8 B ut Elymas the magician (for so his name is translated) was opposing them, seeking to turn the proconsul away from the faith.

Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

9 B ut Saul, who was also known as Paul, filled with the Holy Spirit, fixed his gaze on him,

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

10 a nd said, “You who are full of all deceit and fraud, you son of the devil, you enemy of all righteousness, will you not cease to make crooked the straight ways of the Lord?

О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 N ow, behold, the hand of the Lord is upon you, and you will be blind and not see the sun for a time.” And immediately a mist and a darkness fell upon him, and he went about seeking those who would lead him by the hand.

И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 T hen the proconsul believed when he saw what had happened, being amazed at the teaching of the Lord.

Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13 N ow Paul and his companions put out to sea from Paphos and came to Perga in Pamphylia; but John left them and returned to Jerusalem.

А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 B ut going on from Perga, they arrived at Pisidian Antioch, and on the Sabbath day they went into the synagogue and sat down.

А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 A fter the reading of the Law and the Prophets the synagogue officials sent to them, saying, “Brethren, if you have any word of exhortation for the people, say it.”

И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

16 P aul stood up, and motioning with his hand said, “Men of Israel, and you who fear God, listen:

Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 T he God of this people Israel chose our fathers and made the people great during their stay in the land of Egypt, and with an uplifted arm He led them out from it.

Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 F or a period of about forty years He put up with them in the wilderness.

И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 W hen He had destroyed seven nations in the land of Canaan, He distributed their land as an inheritance— all of which took about four hundred and fifty years.

И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 A fter these things He gave them judges until Samuel the prophet.

След това <им> дава съдии до пророка Самуила.

21 T hen they asked for a king, and God gave them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years.

После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 A fter He had removed him, He raised up David to be their king, concerning whom He also testified and said, ‘ I have found David the son of Jesse, a man after My heart, who will do all My will.’

И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

23 F rom the descendants of this man, according to promise, God has brought to Israel a Savior, Jesus,

От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

24 a fter John had proclaimed before His coming a baptism of repentance to all the people of Israel.

след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 A nd while John was completing his course, he kept saying, ‘What do you suppose that I am? I am not He. But behold, one is coming after me the sandals of whose feet I am not worthy to untie.’

И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26 “ Brethren, sons of Abraham’s family, and those among you who fear God, to us the message of this salvation has been sent.

Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 F or those who live in Jerusalem, and their rulers, recognizing neither Him nor the utterances of the prophets which are read every Sabbath, fulfilled these by condemning Him.

Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

28 A nd though they found no ground for putting Him to death, they asked Pilate that He be executed.

Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

29 W hen they had carried out all that was written concerning Him, they took Him down from the cross and laid Him in a tomb.

И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

30 B ut God raised Him from the dead;

Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 a nd for many days He appeared to those who came up with Him from Galilee to Jerusalem, the very ones who are now His witnesses to the people.

И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

32 A nd we preach to you the good news of the promise made to the fathers,

И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

33 t hat God has fulfilled this promise to our children in that He raised up Jesus, as it is also written in the second Psalm, ‘ You are My Son; today i have begotten You.’

че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

34 A s for the fact that He raised Him up from the dead, no longer to return to decay, He has spoken in this way: ‘ I will give you the holy and sure blessings of David.’

А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

35 T herefore He also says in another Psalm, ‘ You will not allow Your Holy One to undergo decay.’

Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

36 F or David, after he had served the purpose of God in his own generation, fell asleep, and was laid among his fathers and underwent decay;

Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

37 b ut He whom God raised did not undergo decay.

А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 T herefore let it be known to you, brethren, that through Him forgiveness of sins is proclaimed to you,

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

39 a nd through Him everyone who believes is freed from all things, from which you could not be freed through the Law of Moses.

и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 T herefore take heed, so that the thing spoken of in the Prophets may not come upon you:

Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

41 ‘ Behold, you scoffers, and marvel, and perish; For I am accomplishing a work in your days, A work which you will never believe, though someone should describe it to you.’”

"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 A s Paul and Barnabas were going out, the people kept begging that these things might be spoken to them the next Sabbath.

Когато си излизаха ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 N ow when the meeting of the synagogue had broken up, many of the Jews and of the God-fearing proselytes followed Paul and Barnabas, who, speaking to them, were urging them to continue in the grace of God. Paul Turns to the Gentiles

И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 T he next Sabbath nearly the whole city assembled to hear the word of the Lord.

На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

45 B ut when the Jews saw the crowds, they were filled with jealousy and began contradicting the things spoken by Paul, and were blaspheming.

А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

46 P aul and Barnabas spoke out boldly and said, “It was necessary that the word of God be spoken to you first; since you repudiate it and judge yourselves unworthy of eternal life, behold, we are turning to the Gentiles.

Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47 F or so the Lord has commanded us, ‘ I have placed You as a light for the Gentiles, That You may bring salvation to the end of the earth.’”

Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

48 W hen the Gentiles heard this, they began rejoicing and glorifying the word of the Lord; and as many as had been appointed to eternal life believed.

И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 A nd the word of the Lord was being spread through the whole region.

И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 B ut the Jews incited the devout women of prominence and the leading men of the city, and instigated a persecution against Paul and Barnabas, and drove them out of their district.

А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 B ut they shook off the dust of their feet in protest against them and went to Iconium.

А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

52 A nd the disciples were continually filled with joy and with the Holy Spirit.

А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.