1 D ead flies make a perfumer’s oil stink, so a little foolishness is weightier than wisdom and honor.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 A wise man’s heart directs him toward the right, but the foolish man’s heart directs him toward the left.

Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

3 E ven when the fool walks along the road, his sense is lacking and he demonstrates to everyone that he is a fool.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

4 I f the ruler’s temper rises against you, do not abandon your position, because composure allays great offenses.

Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

5 T here is an evil I have seen under the sun, like an error which goes forth from the ruler—

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

6 f olly is set in many exalted places while rich men sit in humble places.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 I have seen slaves riding on horses and princes walking like slaves on the land.

Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

8 H e who digs a pit may fall into it, and a serpent may bite him who breaks through a wall.

Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 H e who quarries stones may be hurt by them, and he who splits logs may be endangered by them.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 I f the axe is dull and he does not sharpen its edge, then he must exert more strength. Wisdom has the advantage of giving success.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 I f the serpent bites before being charmed, there is no profit for the charmer.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

12 W ords from the mouth of a wise man are gracious, while the lips of a fool consume him;

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 t he beginning of his talking is folly and the end of it is wicked madness.

<Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 Y et the fool multiplies words. No man knows what will happen, and who can tell him what will come after him?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 T he toil of a fool so wearies him that he does not even know how to go to a city.

Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 W oe to you, O land, whose king is a lad and whose princes feast in the morning.

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 B lessed are you, O land, whose king is of nobility and whose princes eat at the appropriate time—for strength and not for drunkenness.

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 T hrough indolence the rafters sag, and through slackness the house leaks.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 M en prepare a meal for enjoyment, and wine makes life merry, and money is the answer to everything.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 F urthermore, in your bedchamber do not curse a king, and in your sleeping rooms do not curse a rich man, for a bird of the heavens will carry the sound and the winged creature will make the matter known.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.