1 N ow it came about after this, that Nahash the king of the sons of Ammon died, and his son became king in his place.

След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му <Анун>.

2 T hen David said, “I will show kindness to Hanun the son of Nahash, because his father showed kindness to me.” So David sent messengers to console him concerning his father. And David’s servants came into the land of the sons of Ammon to Hanun to console him.

Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат,

3 B ut the princes of the sons of Ammon said to Hanun, “ Do you think that David is honoring your father, in that he has sent comforters to you? Have not his servants come to you to search and to overthrow and to spy out the land?”

първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята?

4 S o Hanun took David’s servants and shaved them and cut off their garments in the middle as far as their hips, and sent them away.

Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5 T hen certain persons went and told David about the men. And he sent to meet them, for the men were greatly humiliated. And the king said, “ Stay at Jericho until your beards grow, and then return.”

И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати <човеци> да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6 W hen the sons of Ammon saw that they had made themselves odious to David, Hanun and the sons of Ammon sent 1, 000 talents of silver to hire for themselves chariots and horsemen from Mesopotamia, from Aram-maacah and from Zobah.

А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

7 S o they hired for themselves 32, 000 chariots, and the king of Maacah and his people, who came and camped before Medeba. And the sons of Ammon gathered together from their cities and came to battle.

И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8 W hen David heard of it, he sent Joab and all the army, the mighty men.

И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

9 T he sons of Ammon came out and drew up in battle array at the entrance of the city, and the kings who had come were by themselves in the field. Ammon and Aram Defeated

А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

10 N ow when Joab saw that the battle was set against him in front and in the rear, he selected from all the choice men of Israel and they arrayed themselves against the Arameans.

А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

11 B ut the remainder of the people he placed in the hand of Abshai his brother; and they arrayed themselves against the sons of Ammon.

а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

12 H e said, “If the Arameans are too strong for me, then you shall help me; but if the sons of Ammon are too strong for you, then I will help you.

И рече: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 B e strong, and let us show ourselves courageous for the sake of our people and for the cities of our God; and may the Lord do what is good in His sight.”

Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 S o Joab and the people who were with him drew near to the battle against the Arameans, and they fled before him.

И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

15 W hen the sons of Ammon saw that the Arameans fled, they also fled before Abshai his brother and entered the city. Then Joab came to Jerusalem.

А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

16 W hen the Arameans saw that they had been defeated by Israel, they sent messengers and brought out the Arameans who were beyond the River, with Shophach the commander of the army of Hadadezer leading them.

А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката <Евфрат>, със Совака, военачалника на Ададезера, на чело.

17 W hen it was told David, he gathered all Israel together and crossed the Jordan, and came upon them and drew up in formation against them. And when David drew up in battle array against the Arameans, they fought against him.

И когато се извести на Давида, той събра целия Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 T he Arameans fled before Israel, and David killed of the Arameans 7, 000 charioteers and 40, 000 foot soldiers, and put to death Shophach the commander of the army.

Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците <мъжете на> седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 S o when the servants of Hadadezer saw that they were defeated by Israel, they made peace with David and served him. Thus the Arameans were not willing to help the sons of Ammon anymore.

И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.