1 N ow as Jacob went on his way, the angels of God met him.

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 J acob said when he saw them, “This is God’s camp.” So he named that place Mahanaim.

А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

3 T hen Jacob sent messengers before him to his brother Esau in the land of Seir, the country of Edom.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

4 H e also commanded them saying, “Thus you shall say to my lord Esau: ‘Thus says your servant Jacob, “I have sojourned with Laban, and stayed until now;

и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

5 I have oxen and donkeys and flocks and male and female servants; and I have sent to tell my lord, that I may find favor in your sight.”’”

придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 T he messengers returned to Jacob, saying, “We came to your brother Esau, and furthermore he is coming to meet you, and four hundred men are with him.”

А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 T hen Jacob was greatly afraid and distressed; and he divided the people who were with him, and the flocks and the herds and the camels, into two companies;

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

8 f or he said, “If Esau comes to the one company and attacks it, then the company which is left will escape.”

Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 J acob said, “O God of my father Abraham and God of my father Isaac, O Lord, who said to me, ‘ Return to your country and to your relatives, and I will prosper you,’

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 I am unworthy of all the lovingkindness and of all the faithfulness which You have shown to Your servant; for with my staff only I crossed this Jordan, and now I have become two companies.

не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

11 D eliver me, I pray, from the hand of my brother, from the hand of Esau; for I fear him, that he will come and attack me and the mothers with the children.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

12 F or You said, ‘ I will surely prosper you and make your descendants as the sand of the sea, which is too great to be numbered.’”

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.

13 S o he spent the night there. Then he selected from what he had with him a present for his brother Esau:

Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

14 t wo hundred female goats and twenty male goats, two hundred ewes and twenty rams,

двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

15 t hirty milking camels and their colts, forty cows and ten bulls, twenty female donkeys and ten male donkeys.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

16 H e delivered them into the hand of his servants, every drove by itself, and said to his servants, “Pass on before me, and put a space between droves.”

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 H e commanded the one in front, saying, “When my brother Esau meets you and asks you, saying, ‘To whom do you belong, and where are you going, and to whom do these animals in front of you belong?’

На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

18 t hen you shall say, ‘ These belong to your servant Jacob; it is a present sent to my lord Esau. And behold, he also is behind us.’”

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

19 T hen he commanded also the second and the third, and all those who followed the droves, saying, “After this manner you shall speak to Esau when you find him;

Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

20 a nd you shall say, ‘Behold, your servant Jacob also is behind us.’” For he said, “I will appease him with the present that goes before me. Then afterward I will see his face; perhaps he will accept me.”

и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>.

21 S o the present passed on before him, while he himself spent that night in the camp.

И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

22 N ow he arose that same night and took his two wives and his two maids and his eleven children, and crossed the ford of the Jabbok.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

23 H e took them and sent them across the stream. And he sent across whatever he had. Jacob Wrestles

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

24 T hen Jacob was left alone, and a man wrestled with him until daybreak.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 W hen he saw that he had not prevailed against him, he touched the socket of his thigh; so the socket of Jacob’s thigh was dislocated while he wrestled with him.

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26 T hen he said, “Let me go, for the dawn is breaking.” But he said, “ I will not let you go unless you bless me.”

Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

27 S o he said to him, “What is your name?” And he said, “Jacob.”

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 H e said, “Your name shall no longer be Jacob, but Israel; for you have striven with God and with men and have prevailed.”

А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29 T hen Jacob asked him and said, “Please tell me your name.” But he said, “Why is it that you ask my name?” And he blessed him there.

А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

30 S o Jacob named the place Peniel, for he said, “ I have seen God face to face, yet my life has been preserved.”

И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

31 N ow the sun rose upon him just as he crossed over Penuel, and he was limping on his thigh.

Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 T herefore, to this day the sons of Israel do not eat the sinew of the hip which is on the socket of the thigh, because he touched the socket of Jacob’s thigh in the sinew of the hip.

Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.