1 N ow it took place in the days of Ahasuerus, the Ahasuerus who reigned from India to Ethiopia over 127 provinces,

А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

2 i n those days as King Ahasuerus sat on his royal throne which was at the citadel in Susa,

в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

3 i n the third year of his reign he gave a banquet for all his princes and attendants, the army officers of Persia and Media, the nobles and the princes of his provinces being in his presence.

в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски <мъже>, големците и първенците на областите),

4 A nd he displayed the riches of his royal glory and the splendor of his great majesty for many days, 180 days.

когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

5 W hen these days were completed, the king gave a banquet lasting seven days for all the people who were present at the citadel in Susa, from the greatest to the least, in the court of the garden of the king’s palace.

И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

6 T here were hangings of fine white and violet linen held by cords of fine purple linen on silver rings and marble columns, and couches of gold and silver on a mosaic pavement of porphyry, marble, mother-of-pearl and precious stones.

<който бе украсил със завеси> от бял, зелен и син <плат>, прострени на висонени и морави върви, <окачени> със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

7 D rinks were served in golden vessels of various kinds, and the royal wine was plentiful according to the king’s bounty.

И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

8 T he drinking was done according to the law, there was no compulsion, for so the king had given orders to each official of his household that he should do according to the desires of each person.

А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

9 Q ueen Vashti also gave a banquet for the women in the palace which belonged to King Ahasuerus. Queen Vashti’s Refusal

А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.

10 O n the seventh day, when the heart of the king was merry with wine, he commanded Mehuman, Biztha, Harbona, Bigtha, Abagtha, Zethar and Carkas, the seven eunuchs who served in the presence of King Ahasuerus,

А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

11 t o bring Queen Vashti before the king with her royal crown in order to display her beauty to the people and the princes, for she was beautiful.

да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

12 B ut Queen Vashti refused to come at the king’s command delivered by the eunuchs. Then the king became very angry and his wrath burned within him.

Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

13 T hen the king said to the wise men who understood the times—for it was the custom of the king so to speak before all who knew law and justice

Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така <да се носи> спрямо всички, които знаеха закон и съд;

14 a nd were close to him: Carshena, Shethar, Admatha, Tarshish, Meres, Marsena and Memucan, the seven princes of Persia and Media who had access to the king’s presence and sat in the first place in the kingdom—

а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):

15 “ According to law, what is to be done with Queen Vashti, because she did not obey the command of King Ahasuerus delivered by the eunuchs?”

Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?

16 I n the presence of the king and the princes, Memucan said, “Queen Vashti has wronged not only the king but also all the princes and all the peoples who are in all the provinces of King Ahasuerus.

И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

17 F or the queen’s conduct will become known to all the women causing them to look with contempt on their husbands by saying, ‘King Ahasuerus commanded Queen Vashti to be brought in to his presence, but she did not come.’

Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

18 T his day the ladies of Persia and Media who have heard of the queen’s conduct will speak in the same way to all the king’s princes, and there will be plenty of contempt and anger.

И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят <по същия начин> на всичките царски първенци; и от това ще <произлезе> голямо презрение и гняв.

19 I f it pleases the king, let a royal edict be issued by him and let it be written in the laws of Persia and Media so that it cannot be repealed, that Vashti may no longer come into the presence of King Ahasuerus, and let the king give her royal position to another who is more worthy than she.

Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

20 W hen the king’s edict which he will make is heard throughout all his kingdom, great as it is, then all women will give honor to their husbands, great and small.”

И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

21 T his word pleased the king and the princes, and the king did as Memucan proposed.

И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

22 S o he sent letters to all the king’s provinces, to each province according to its script and to every people according to their language, that every man should be the master in his own house and the one who speaks in the language of his own people.

Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и <в него> да говори по езика на людете си.