1 N ow there was a famine in the days of David for three years, year after year; and David sought the presence of the Lord. And the Lord said, “It is for Saul and his bloody house, because he put the Gibeonites to death.”

В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа <за причината>, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2 S o the king called the Gibeonites and spoke to them (now the Gibeonites were not of the sons of Israel but of the remnant of the Amorites, and the sons of Israel made a covenant with them, but Saul had sought to kill them in his zeal for the sons of Israel and Judah).

Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели <да ги оставят да живеят>, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3 T hus David said to the Gibeonites, “What should I do for you? And how can I make atonement that you may bless the inheritance of the Lord ?”

Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4 T hen the Gibeonites said to him, “ We have no concern of silver or gold with Saul or his house, nor is it for us to put any man to death in Israel.” And he said, “I will do for you whatever you say.”

А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5 S o they said to the king, “ The man who consumed us and who planned to exterminate us from remaining within any border of Israel,

И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6 l et seven men from his sons be given to us, and we will hang them before the Lord in Gibeah of Saul, the chosen of the Lord.” And the king said, “I will give them.”

от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, <града> на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7 B ut the king spared Mephibosheth, the son of Jonathan the son of Saul, because of the oath of the Lord which was between them, between David and Saul’s son Jonathan.

Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8 S o the king took the two sons of Rizpah the daughter of Aiah, Armoni and Mephibosheth whom she had borne to Saul, and the five sons of Merab the daughter of Saul, whom she had borne to Adriel the son of Barzillai the Meholathite.

Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9 T hen he gave them into the hands of the Gibeonites, and they hanged them in the mountain before the Lord, so that the seven of them fell together; and they were put to death in the first days of harvest at the beginning of barley harvest.

та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10 A nd Rizpah the daughter of Aiah took sackcloth and spread it for herself on the rock, from the beginning of harvest until it rained on them from the sky; and she allowed neither the birds of the sky to rest on them by day nor the beasts of the field by night.

Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

11 W hen it was told David what Rizpah the daughter of Aiah, the concubine of Saul, had done,

И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12 t hen David went and took the bones of Saul and the bones of Jonathan his son from the men of Jabesh-gilead, who had stolen them from the open square of Beth-shan, where the Philistines had hanged them on the day the Philistines struck down Saul in Gilboa.

Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13 H e brought up the bones of Saul and the bones of Jonathan his son from there, and they gathered the bones of those who had been hanged.

и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14 T hey buried the bones of Saul and Jonathan his son in the country of Benjamin in Zela, in the grave of Kish his father; thus they did all that the king commanded, and after that God was moved by prayer for the land.

И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

15 N ow when the Philistines were at war again with Israel, David went down and his servants with him; and as they fought against the Philistines, David became weary.

А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид.

16 T hen Ishbi-benob, who was among the descendants of the giant, the weight of whose spear was three hundred shekels of bronze in weight, was girded with a new sword, and he intended to kill David.

А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни <сикли>, и който беше опасан с нов <меч>, се надяваше да убие Давида.

17 B ut Abishai the son of Zeruiah helped him, and struck the Philistine and killed him. Then the men of David swore to him, saying, “ You shall not go out again with us to battle, so that you do not extinguish the lamp of Israel.”

Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.

18 N ow it came about after this that there was war again with the Philistines at Gob; then Sibbecai the Hushathite struck down Saph, who was among the descendants of the giant.

След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.

19 T here was war with the Philistines again at Gob, and Elhanan the son of Jaare-oregim the Bethlehemite killed Goliath the Gittite, the shaft of whose spear was like a weaver’s beam.

И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби <брата на> гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

20 T here was war at Gath again, where there was a man of great stature who had six fingers on each hand and six toes on each foot, twenty-four in number; and he also had been born to the giant.

Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина.

21 W hen he defied Israel, Jonathan the son of Shimei, David’s brother, struck him down.

а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

22 T hese four were born to the giant in Gath, and they fell by the hand of David and by the hand of his servants.

Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.