1 T hen Naomi her mother-in-law said to her, “My daughter, shall I not seek security for you, that it may be well with you?

След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?

2 N ow is not Boaz our kinsman, with whose maids you were? Behold, he winnows barley at the threshing floor tonight.

И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.

3 W ash yourself therefore, and anoint yourself and put on your best clothes, and go down to the threshing floor; but do not make yourself known to the man until he has finished eating and drinking.

Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.

4 I t shall be when he lies down, that you shall notice the place where he lies, and you shall go and uncover his feet and lie down; then he will tell you what you shall do.”

И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.

5 S he said to her, “ All that you say I will do.”

А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя.

6 S o she went down to the threshing floor and did according to all that her mother-in-law had commanded her.

И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.

7 W hen Boaz had eaten and drunk and his heart was merry, he went to lie down at the end of the heap of grain; and she came secretly, and uncovered his feet and lay down.

А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.

8 I t happened in the middle of the night that the man was startled and bent forward; and behold, a woman was lying at his feet.

И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.

9 H e said, “Who are you?” And she answered, “I am Ruth your maid. So spread your covering over your maid, for you are a close relative.”

И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си< ми> близък сродник.

10 T hen he said, “ May you be blessed of the Lord, my daughter. You have shown your last kindness to be better than the first by not going after young men, whether poor or rich.

А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.

11 N ow, my daughter, do not fear. I will do for you whatever you ask, for all my people in the city know that you are a woman of excellence.

И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.

12 N ow it is true I am a close relative; however, there is a relative closer than I.

И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.

13 R emain this night, and when morning comes, if he will redeem you, good; let him redeem you. But if he does not wish to redeem you, then I will redeem you, as the Lord lives. Lie down until morning.”

Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава <заклевам се> в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.

14 S o she lay at his feet until morning and rose before one could recognize another; and he said, “ Let it not be known that the woman came to the threshing floor.”

И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.

15 A gain he said, “Give me the cloak that is on you and hold it.” So she held it, and he measured six measures of barley and laid it on her. Then she went into the city.

Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест <мери> ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.

16 W hen she came to her mother-in-law, she said, “ How did it go, my daughter?” And she told her all that the man had done for her.

И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти <стана>, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.

17 S he said, “These six measures of barley he gave to me, for he said, ‘Do not go to your mother-in-law empty-handed.’”

Каза още: Даде ми тия шест <мери> ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.

18 T hen she said, “Wait, my daughter, until you know how the matter turns out; for the man will not rest until he has settled it today.”

А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата <още> днес.