1 T hen they set out from Elim, and all the congregation of the sons of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departure from the land of Egypt.

Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.

2 T he whole congregation of the sons of Israel grumbled against Moses and Aaron in the wilderness.

А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

3 T he sons of Israel said to them, “ Would that we had died by the Lord’s hand in the land of Egypt, when we sat by the pots of meat, when we ate bread to the full; for you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.”

Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

4 T hen the Lord said to Moses, “Behold, I will rain bread from heaven for you; and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may test them, whether or not they will walk in My instruction.

Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

5 O n the sixth day, when they prepare what they bring in, it will be twice as much as they gather daily.”

А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

6 S o Moses and Aaron said to all the sons of Israel, “At evening you will know that the Lord has brought you out of the land of Egypt;

И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;

7 a nd in the morning you will see the glory of the Lord, for He hears your grumblings against the Lord; and what are we, that you grumble against us?” The Lord Provides Meat

а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

8 M oses said, “ This will happen when the Lord gives you meat to eat in the evening, and bread to the full in the morning; for the Lord hears your grumblings which you grumble against Him. And what are we? Your grumblings are not against us but against the Lord.”

Моисей още рече: <Това ще стане>, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

9 T hen Moses said to Aaron, “Say to all the congregation of the sons of Israel, ‘ Come near before the Lord, for He has heard your grumblings.’”

И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви.

10 I t came about as Aaron spoke to the whole congregation of the sons of Israel, that they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud.

А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.

11 A nd the Lord spoke to Moses, saying,

И Господ говори на Моисея, казвайки:

12 “ I have heard the grumblings of the sons of Israel; speak to them, saying, ‘ At twilight you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread; and you shall know that I am the Lord your God.’”

Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

13 S o it came about at evening that the quails came up and covered the camp, and in the morning there was a layer of dew around the camp.

И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.

14 W hen the layer of dew evaporated, behold, on the surface of the wilderness there was a fine flake-like thing, fine as the frost on the ground.

И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 W hen the sons of Israel saw it, they said to one another, “ What is it?” For they did not know what it was. And Moses said to them, “ It is the bread which the Lord has given you to eat.

Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 T his is what the Lord has commanded, ‘Gather of it every man as much as he should eat; you shall take an omer apiece according to the number of persons each of you has in his tent.’”

Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.

17 T he sons of Israel did so, and some gathered much and some little.

И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко,

18 W hen they measured it with an omer, he who had gathered much had no excess, and he who had gathered little had no lack; every man gathered as much as he should eat.

И когато измериха <събраното> с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 M oses said to them, “ Let no man leave any of it until morning.”

Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.

20 B ut they did not listen to Moses, and some left part of it until morning, and it bred worms and became foul; and Moses was angry with them.

При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.

21 T hey gathered it morning by morning, every man as much as he should eat; but when the sun grew hot, it would melt. The Sabbath Observed

И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.

22 N ow on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for each one. When all the leaders of the congregation came and told Moses,

А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

23 t hen he said to them, “This is what the Lord meant: Tomorrow is a sabbath observance, a holy sabbath to the Lord. Bake what you will bake and boil what you will boil, and all that is left over put aside to be kept until morning.”

А той им рече: Това е <точно> каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре.

24 S o they put it aside until morning, as Moses had ordered, and it did not become foul nor was there any worm in it.

И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

25 M oses said, “Eat it today, for today is a sabbath to the Lord; today you will not find it in the field.

Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

26 S ix days you shall gather it, but on the seventh day, the sabbath, there will be none.”

Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

27 I t came about on the seventh day that some of the people went out to gather, but they found none.

Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 T hen the Lord said to Moses, “ How long do you refuse to keep My commandments and My instructions?

Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 S ee, the Lord has given you the sabbath; therefore He gives you bread for two days on the sixth day. Remain every man in his place; let no man go out of his place on the seventh day.”

Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.

30 S o the people rested on the seventh day.

И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.

31 T he house of Israel named it manna, and it was like coriander seed, white, and its taste was like wafers with honey.

А Израилевият дом нарече тая <храна> Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст. 15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита <смесена> с мед.

32 T hen Moses said, “This is what the Lord has commanded, ‘Let an omerful of it be kept throughout your generations, that they may see the bread that I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’”

Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.

33 M oses said to Aaron, “ Take a jar and put an omerful of manna in it, and place it before the Lord to be kept throughout your generations.”

И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за <идните> ви поколения.

34 A s the Lord commanded Moses, so Aaron placed it before the Testimony, to be kept.

И така, Аарон я положи пред <плочите на> свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.

35 T he sons of Israel ate the manna forty years, until they came to an inhabited land; they ate the manna until they came to the border of the land of Canaan.

И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 ( Now an omer is a tenth of an ephah.)

А гоморът е една десета от ефата.