1 T hree years passed without war between Aram and Israel.

И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

2 I n the third year Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel.

А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

3 N ow the king of Israel said to his servants, “Do you know that Ramoth-gilead belongs to us, and we are still doing nothing to take it out of the hand of the king of Aram?”

рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим {Еврейски: Мълчим.} да си го вземем от ръката на сирийския цар?

4 A nd he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to battle at Ramoth-gilead?” And Jehoshaphat said to the king of Israel, “ I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.”

Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

5 M oreover, Jehoshaphat said to the king of Israel, “Please inquire first for the word of the Lord.”

Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

6 T hen the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said to them, “Shall I go against Ramoth-gilead to battle or shall I refrain?” And they said, “Go up, for the Lord will give it into the hand of the king.”

Тогава Израилевият цар събра пророците <си>, около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

7 B ut Jehoshaphat said, “Is there not yet a prophet of the Lord here that we may inquire of him?”

Обаче Иосафат каза: Няма ли тук, освен <тия>, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

8 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “There is yet one man by whom we may inquire of the Lord, but I hate him, because he does not prophesy good concerning me, but evil. He is Micaiah son of Imlah.” But Jehoshaphat said, “Let not the king say so.”

И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

9 T hen the king of Israel called an officer and said, “ Bring quickly Micaiah son of Imlah.”

Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

10 N ow the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah were sitting each on his throne, arrayed in their robes, at the threshing floor at the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets were prophesying before them.

А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

11 T hen Zedekiah the son of Chenaanah made horns of iron for himself and said, “Thus says the Lord, ‘ With these you will gore the Arameans until they are consumed.’”

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

12 A ll the prophets were prophesying thus, saying, “Go up to Ramoth-gilead and prosper, for the Lord will give it into the hand of the king.” Micaiah Predicts Defeat

Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

13 T hen the messenger who went to summon Micaiah spoke to him saying, “Behold now, the words of the prophets are uniformly favorable to the king. Please let your word be like the word of one of them, and speak favorably.”

А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

14 B ut Micaiah said, “ As the Lord lives, what the Lord says to me, that I shall speak.”

А Михей рече: <В името на> живия Господ< заявявам, че> каквото ми рече Господ, това ще говоря.

15 W hen he came to the king, the king said to him, “Micaiah, shall we go to Ramoth-gilead to battle, or shall we refrain?” And he answered him, “ Go up and succeed, and the Lord will give it into the hand of the king.”

И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

16 T hen the king said to him, “How many times must I adjure you to speak to me nothing but the truth in the name of the Lord ?”

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

17 S o he said, “I saw all Israel Scattered on the mountains, Like sheep which have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no master. Let each of them return to his house in peace.’”

А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

18 T hen the king of Israel said to Jehoshaphat, “ Did I not tell you that he would not prophesy good concerning me, but evil?”

Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

19 M icaiah said, “Therefore, hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on His throne, and all the host of heaven standing by Him on His right and on His left.

<А Михей> рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

20 T he Lord said, ‘Who will entice Ahab to go up and fall at Ramoth-gilead?’ And one said this while another said that.

И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

21 T hen a spirit came forward and stood before the Lord and said, ‘I will entice him.’

Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

22 T he Lord said to him, ‘How?’ And he said, ‘I will go out and be a deceiving spirit in the mouth of all his prophets.’ Then He said, ‘You are to entice him and also prevail. Go and do so.’

И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

23 N ow therefore, behold, the Lord has put a deceiving spirit in the mouth of all these your prophets; and the Lord has proclaimed disaster against you.”

Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе.

24 T hen Zedekiah the son of Chenaanah came near and struck Micaiah on the cheek and said, “ How did the Spirit of the Lord pass from me to speak to you?”

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

25 M icaiah said, “Behold, you shall see on that day when you enter an inner room to hide yourself.”

А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

26 T hen the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son;

Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

27 a nd say, ‘Thus says the king, “ Put this man in prison and feed him sparingly with bread and water until I return safely.”’”

И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир.

28 M icaiah said, “ If you indeed return safely the Lord has not spoken by me.” And he said, “ Listen, all you people.” Defeat and Death of Ahab

И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

29 S o the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah went up against Ramoth-gilead.

И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

30 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “ I will disguise myself and go into the battle, but you put on your robes.” So the king of Israel disguised himself and went into the battle.

И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

31 N ow the king of Aram had commanded the thirty-two captains of his chariots, saying, “Do not fight with small or great, but with the king of Israel alone.”

А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

32 S o when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, “Surely it is the king of Israel,” and they turned aside to fight against him, and Jehoshaphat cried out.

А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

33 W hen the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, they turned back from pursuing him.

И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

34 N ow a certain man drew his bow at random and struck the king of Israel in a joint of the armor. So he said to the driver of his chariot, “Turn around and take me out of the fight; for I am severely wounded.”

А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

35 T he battle raged that day, and the king was propped up in his chariot in front of the Arameans, and died at evening, and the blood from the wound ran into the bottom of the chariot.

И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

36 T hen a cry passed throughout the army close to sunset, saying, “Every man to his city and every man to his country.”

И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки <да иде> в града си и всеки на мястото си!

37 S o the king died and was brought to Samaria, and they buried the king in Samaria.

Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария.

38 T hey washed the chariot by the pool of Samaria, and the dogs licked up his blood (now the harlots bathed themselves there ), according to the word of the Lord which He spoke.

И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

39 N ow the rest of the acts of Ahab and all that he did and the ivory house which he built and all the cities which he built, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Israel?

А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

40 S o Ahab slept with his fathers, and Ahaziah his son became king in his place. The New Rulers

Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

41 N ow Jehoshaphat the son of Asa became king over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.

А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

42 J ehoshaphat was thirty-five years old when he became king, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. And his mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

43 H e walked in all the way of Asa his father; he did not turn aside from it, doing right in the sight of the Lord. However, the high places were not taken away; the people still sacrificed and burnt incense on the high places.

Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

44 J ehoshaphat also made peace with the king of Israel.

И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

45 N ow the rest of the acts of Jehoshaphat, and his might which he showed and how he warred, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Judah?

А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

46 T he remnant of the sodomites who remained in the days of his father Asa, he expelled from the land.

Също той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

47 N ow there was no king in Edom; a deputy was king.

В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

48 J ehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold, but they did not go for the ships were broken at Ezion-geber.

Иосафат построи кораби< като> тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер.

49 T hen Ahaziah the son of Ahab said to Jehoshaphat, “Let my servants go with your servants in the ships.” But Jehoshaphat was not willing.

Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

50 A nd Jehoshaphat slept with his fathers and was buried with his fathers in the city of his father David, and Jehoram his son became king in his place.

И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

51 A haziah the son of Ahab became king over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigned two years over Israel.

Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

52 H e did evil in the sight of the Lord and walked in the way of his father and in the way of his mother and in the way of Jeroboam the son of Nebat, who caused Israel to sin.

Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

53 S o he served Baal and worshiped him and provoked the Lord God of Israel to anger, according to all that his father had done.

защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.